ВЪВЕДЕНИЕ

ЗАБЕЛЕЖКА: Според библията човешкият новороден дух и човешката душа са съставните части на това, което тя нарича „сърце“. Или с други думи: дух + душа = сърце. Човешката душа включва нашия ум, чувства, мисли, въображения; нашето отношение към заобикалящия ни свят. Докато духът ни е антената, която ни свързва с Бога. Бог вижда в нас само нашия дух.

 Превод „Кинг Джеймс“ на библията е считан в световен мащаб за най-точният до сега. Споменат е много пъти в този материал там, където има несъответствие между него и другите преводи.

Ако някои от вас не са задоволени от това, което вече знаят и мислят, че има още нещо, което искат да разберат от библията, това учение е за тях:

   ЕФИСЯНИ 4:24 казва, че веднъж спасени, моментално получаваме жив, праведен и безгрешен дух. Той бива сътворен от Бога вътре в нас. Бог Отец, Син и Святия дух се настаняват да живеят точно в този безгрешен и новосътворен дух и така ние ставаме едно цяло в духа си с Бога.

  ЕФИСЯНИ 1:13 казва, че веднъж повярвали, ние биваме запечатани със обещания ни Свят Божий Дух. Коя част от нас бива запечатана? Това е точно този новороден наш дух, в който се е настанил и Бог в нас. Какво означава „запечатани“? Това означава, че макар че ЩЕ ГРЕШИМ В ЖИВОТА СИ и за в бъдеще(това е със сигурност и е за всеки, който диша, освен Христос), нашият грях няма да може да пробие, да влезе в нашия дух и да го замърси. Грехът ни може само да повреди тялото или душата ни(т.е. нашите мисли, емоции, логика или ум), но не и нашия дух, който остава перфектен, както е бил в момента на запечатването му, т.е. когато сме се новородили.  По тази причина пише в 1ЙОАН 4:17, че както е Исус, такива сме и ние и то не за в бъдеще, но сега и тука на тази земя.  Или както пише в 1КОРИНТЯНИ 6:17 „Този, който е приел Господа Е (в момента) един (ЕДИНТИЧЕН) дух с Него.“  И още пише, че „който няма духа на Христос в себе си, не е един от Неговите“, виж РИМЛЯНИ 8:9.

    Пише още, че „новороденият човек не може да греши, защото зародишът на Бога пребъдва в него(Кой е този зародиш от Бог? Ами новороденият ни дух) и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.“ - 1ЙОАН 3:9. Но, разбира се, всеки един от нас не само може да греши, но греши непрекъснато. Това в нас, за което Писанието казва, че не може да греши е точно този наш новороден дух, който е и запечатан. И него Словото разпознава, когато говори за нашата личност. Точно него вижда Бог, когато общува с нас „в дух и в истината“, ЙОАН 4:24. Тук става дума за общение, основано на истината от Словото, не общение, основано на доктрините, които нашата деноминация приема за вярни.

  В НАС ИМА САМО ЕДНА ЧАСТ, КОЯТО НЕ Е РОДЕНА ОТ ГРЕХА(нито „от мъжка похот“), НО Е РОДЕНА ОТ БОГА И ТЯ Е НАШИЯТ НОВ ДУХ. За него говори писанието, че не може да греши, защото е роден от Бога и е създаден свят и чист и че там се е настанил Самият Бог да живее в нас и ни е нарекъл Свой неръкотворен храм. Точно нашият дух е този „неръкотворен храм“, за който Словото говори. Той също е и запечатан, и никога не можем да го замърсим с нашите грехове. Чрез него Бог общува с нас.

   Това е една голяма истина, която не всички са осъзнали и затова е полезно да се повтори.

   Вярвам, че тези истини, които са записани в това поучение са основни и са първото нещо, което трябва да се разбере след приемането на Исус за Господ и Спасител. Те са тази основа, върху която всичко друго може да бъде построено. Нещо повече- те са животопроменящи! Повечето от нас не са осъзнали напълно изложеното тук в своето ходене с Христос и затова, този материал може да бъде полезен и за теб. „Дух“ и „душа“ не са две различни наименования за едно и също нещо. Те са наименования на две отделни и независими части от човешкото същество.

   Бог е Дух и Той е открил на човеците духовния свят, в който Той живее чрез думите Си, чрез Своето Слово. Виж Йоан 4:24.

   1Солунци 5:23 казва: „А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос“. Този стих документира факта, че ние сме сътворени в три части: дух, душа и тяло. Две от тези три части можем да почувстваме с нашите физически сетива, докато третата част- нашият дух не може да се почувства физически. Той също е и единствената част от нас, която бива новородена, също е и единствената ни връзка с Бога.

   Бог е Дух и общуването ни с Него може да стане само чрез нашия дух и в истината от Словото, както е писано в Йоан 4:24. Чрез душата си (т.е. чрез нашите емоции или чрез личните ни разбирания или човешки закони) не можем да общуваме с Бога. Още по-малко това може да стане с каквото и да е, което правим или не правим с нашето тяло.

   Нека видим какво казва Исус по този въпрос в Йоан 3:3-6: „Истина, истина ти казвам. Ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство. Никодим Му казва: „Как може стар човек да се роди? Може ли за втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?“ и отговорът е: „Ако човек не се роди от вода и Дух не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.“ Тук Исус различава категорично духа от плътта. Въпреки че душата не е едно от нещата, които могат да се пипнат с ръка, тя също е свързана с плътта. Тя е част от нашата материална същност. Душата е нашата мисловна (разбирания, вярвания и логика) и емоционална част. В нея няма нищо от Бога, нищо свръхестествено, нищо от Небето, каквото е положението с нашия дух. Душата е свързана изцяло с нашата материална и физическа същност, с нашия житейски опит като човеци.

   В този смисъл можем лесно да следим състоянието на тялото или на душата си. Например, знаем във всеки един момент дали ни е топло или студено; изпитваме ли болка; знаем също дали сме уверени и спокойни, или объркани, разочаровани и депресирани. Всичко това знаем, защото сме в постоянен физически контакт с нашите тяло и душа.

   Но ако някой ни попита как е нашият дух, тогава повечето от нас ще останат безмълвни. Не знаем как да отговорим. Това е така, защото чрез 5-те си физически сетива не можем да преценим състоянието на нашия дух, виж Йоан 3:6.

   Плътта и душата са постоянно наблюдавани от нашите физически сетива. Но състоянието на духа ни не може да бъде оценено по този начин. Така че 1/3-та част от нас не може да бъде наблюдавана чрез физическите ни сетива. Не можем да почувстваме, че сме спасени; че сме изцерени (докато не се прояви изцерението ни физически); че имаме Божията пълнота; че Божият вечен живот е в нас. Не можем да почувстваме, че Бог живее вътре в нас. Не можем да почувстваме, че сме благословени; че имаме вярата на Божия Син; че  сме помазани със сила и т.н.

   Тогава как ще познаем какво става в областта на нашия дух? В Йоан 6:63 Исус казва, че „ДУХЪТ е този, който дава живот; плътта нищо не ползва; ДУМИТЕ, които съм ви говорил, дух са и живот са.“

   Ако искаш да знаеш дали косата ти е наресана, не подхождаш по това как се чувстваш, но поглеждаш в огледалото. По този начин трябва да постъпваме и когато искаме да разберем как се чувства нашия дух- поглеждаме в духовното огледало, което в случая са думите, които Исус е изговорил върху нас, т.е. Божието Слово. В него няма да видим собствения си дух, но неговото отражение, също както и в огледалото не виждаме собственото си лице, а неговото отражение. Никой никога не е видял собственото си лице. Но ние приемаме с вяра, че това, което огледалото ни показва е точно нашето лице. Защото има огледала, които изопачават изображението.

   По същия начин трябва да подходим и към Словото, като духовно огледало. Със същата вяра трябва да приемем, че това, което то ни показва за нашия дух е истината за него. Писано е в Яков 1:22-25, че когато слушаме Божието Слово сме като човек, който „гледа естественото си лице в огледало“. Оглежда се и си отива, и забравя как е изглеждал. Ето че Яков сравнява слушането на Словото с оглеждане в огледало. Защото Словото ни показва кои сме отвътре; показва това, което не се вижда в естественото огледало. И няма как да го проверим по естествен път.

   Ефисяни 4:24 „И да се облечете с новия човек, СЪТВОРЕН(т.е. не е в процес на промяна, а моментално е съграден) по образа на Бога в правда, святост и истина.“ Този „нов човек“ е частта от нас, която беше сътворена при новорождението ни в правда, святост и истина, която част е точно нашият дух, който единствен е перфектен в нас. Ако действително положим упованието си за спасение в Исус, духът ни бива обновен мигновено и от дух, водещ ни в грях (което е смърт), се превръща в дух, водещ ни в святост (а от там в живот). Затова се казва в Словото: „духът ни оживя“.

   Когато Адам съгреши, Бог каза: „Непременно ще умреш!“ Но той не умря докато не преживя дълъг живот и не народи много деца. Тогава кое умря в него? Това беше неговият дух, който умря за целите на Бога. От този момент нататък, всеки човек се ражда с мъртъв за целите на Бога дух. Така, за да стане Божие дете, той трябва да се новороди. Но коя част се новоражда в него? Не е неговото тяло, нито емоциите му. Единственото, което се новоражда на мига е именно духът на човека. Пише във 2Коринтяни 5:17 че „всичко“ в този човек става ново. Не нещо, но всичко.  Как така „всичко“, като видимо той си остава непроменен? Тук под „всичко“ Словото разбира човешкия дух, който единствено се променя драстично- от смърт в живот. Казва „този нов човек беше сътворен в правда, святост и истина“. Не казва че след като се новороди със системни упражнения ще се изгради след време в правда, святост и истина. То казва: „Ние бяхме създадени такива в момента на новорождението си“. Разбира се промяната в нашите действия и живот не може да стане мигновенно, защото имаме много изградени навици, които ще ни спъват, но с течение на времето, ако се съгласяваме повече с желанията на духа си, отколкото с тези на плътта, промяна ще настъпи. Така че в този смисъл е вярно, че ние прогресираме в святост в процеса на ходене с Христос, но Словото казва, че промяната отвътре е мигновена. Там не съществува израстване!!! Израстването ни е в промяната на нашите желания и страсти, което не става изведнъж. Това е процес.

   Така че ако се съгласим със Словото, ние сме „нов човек, който е създаден свят, чист и праведен“. Не ставаме прогресивно по-святи или в по-добра позиция по отношение на Бога. Писанието казва „истинно святи“, което ще рече „наистина святи“. Това предполага, че има и „неистинна святост“, която се насажда от самите нас.

   Какво представлява тази „неистинна святост“? Ако си живял сравнително прав пред Бога живот, живот „свят“ по човешките стандарти, ще кажеш: „Не съм завиждал(поне не много), не съм прелюбодействал, не съм пожелавал чуждото(поне не в повечето случаи), не съм се напивал, не пуша, ходя редовно на черква, постя редовно, прекарвам часове в молитва всеки ден, правя всичките тези добри неща“, ... но ги правиш за свое успокоение, за да можеш да повярваш, че чрез тях си си извоювал по-добро място пред Бога и Той ще трябва да слуша твоите молитви повече, от тези на брата до теб- това е тази „неистинна святост“. Добро е да правим всички тези неща, но трябва да гледаме мотива, причината, поради която ги правим. Тя ще определи каква е нашата святост- „истинна“ или „неистинна“. Или с други думи, ако се опитваме да подходим към Бога на основата на своето „добро поведение“, няма да бъдем приети.

   Правилният мотив, за да живеем повече в святост (защото това е и нашата цел) е целият ни живот да е подбуден от тази себе-невиждаща, Бог-центрирана любов към този невероятен Творец, който се е погрижил да направи всичко за нас (не „ще направи“, но вече е направил). Това е единствено правилното. Всичко друго е лъжа. Словото казва така.

   Друг е въпросът, че в процес на ходенето ни с Христос, ние се влюбваме прогресивно в Него, опознавайки Го на базата на личен опит. Но забележете, че този опит идва в резултат на правилния ни избор да се подчиним на Бога, който избор ние правим ежедневно. Тогава желанието на нашето сърце постепенно се променя и става, да угодим повече на Този, който вече обичаме. Така се изчиства и нашето поведение, а не чрез груби човешки мерки, упражнявани по черквите или индивидуално от отделни християни. Ние не сме призвани да вършим работата на Святия Божи Дух. Само Той може да промени. Тук легалистите трябва да се поучат от Словото. Няма библейска основа да се проповядва на хората, че изискването за влизане в Божието присъствие е личната ни святост. Точно обратното: там влизаш точно такъв, какъвто си, като повярваш на Исусовото Име. Какво означава „да повярваш на Исусовото Име“? Трябва да повярваме на това, което Исус ни е казал, че е; на това, което четем че Той извърши на земята за нас, но не само да казваме, че го вярваме, но и да го прилагаме ежедневно в живота си.

   Легалистичните черкви обичат да сравняват вярващите един с друг, по измислен от човеците стандарт. Нещо повече, по това без грешка те могат да бъдат разпознати като такива. Но е писано във 2Коринтяни 10:11,12: „Такъв нека има впредвид това, че каквито сме на думи в посланията си, когато сме далече от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас (няма разлика между послание и живот на дело). Защото не смеем да считаме или сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно. ... “ и (10:17,18) „А който се хвали (също и сравнява) с Господа да се хвали (също и да се сравнява)! Защото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, но този, когото Господ препоръчва“. Но за много от нас тези думи са станали нещо, което знаем наизуст и повтаряме без да им вярваме и да ги приложим в живота си, за да се възползваме от силата им, т.е. станали са клише.

   Но сега Исус е моята праведност и всичко което Исус е  и аз съм- Неговата мъдрост е моя; Неговата святост е моя; Неговата чистота е моя; Неговата правда е моята правда; Той стана моето изкупление, виж 1Коринтяни 1:30. И отново Словото повтаря в (1:31) „тъй щото както е писано, който се хвали, с Господа да се хвали“. В това се състои „благата“, добрата вест на нашия Господ Исус Христос, но в този смисъл тя не се проповядва масово по черквите.

  Имаме ли Него, имаме всичко. Няма нужда и ние да добавяме нещо от себе си. Защото в Исая 64:6 е писано, че цялата ни святост е като мръсна дрипа в очите на Бога (това се отнася само за „заслужената“ от нас святост, не за подарената ни от Христос). Забележете, че новороденият човек, ако цитира този стих за себе си, трябва винаги да уточнява, че става дума за изкараната от него, извоювана лично от него святост. Защото в Новия завет пише, че Исус е сега за нас нашата святост и ако не направим това уточнение, ние индиректно наричаме Исус „мръсна дрипа“. Да не бъде! Това е от голяма важност да бъде разбрано, защото по Йоан 4:24 ние трябва да дойдем при Бога „в дух и истина“, трябва да дойдем с правилния си образ, видян в Словото, а не с образа, който ни е насаден от традицията ни или от нашите разбирания. Защото е написано във 2Коринтяни 5:21, че „Бог за нас направи грешен Този, Който не знае грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“.

   Словото ни казва, че ние, Христовите, сме Божията праведност. Съгласни ли сме с това? Ако е така, то Христос е достатъчен, за да можем да застанеме право пред Бога. Нямаме основание да храним чувство за недостатъчност, за недостойнство, когато стоим пред Отец. Това е благата вест, поради която Павел беше бит и пребит по площадите. Това е т.н. „Божия благодат“, която не осъзнаваме напълно. „Защото както е Исус, така сме и ние в този свят“, 1Йоан 4:17. Нашето духовно „аз“ е същото, каквото е това на Исус. Няма да станем за в бъдеще, но сме тук и сега.

   1Коринтяни 6:17 „Който се е присъединил към Господа е ЕДИН дух с Него“. Обърнете внимание какво е значението на думата, преведена тук като „ЕДИН“. Това е гръцката дума „HAIS“. Тя означава „съвпадащ си напълно“; „без разлика“.

   Има стихове от Библията, които не бихме могли да разберем, ако не разбираме как сме създадени (дух, душа и тяло). Например, 1Йоан 3:8,9,10 където пише: „Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова дойде Божият Син- за да съсипе делата на дявола. Никой който е роден от Бога не върши грях, защото Неговият зародиш (Божията същност) пребъдва в него; и той не може да съгрешава, защото е роден от Бога. По това се разпознават Божиите чада от дяволските чада;...“. Единствената част от нас, която не може да съгрешава и която е родена от Бога и по която ще бъдем разпознати като Божии деца е нашият ДУХ. Тялото и душата ни не са родени от Бога и са напълно способни на грях. Те са платени от Исусовата жертва, но не са още изкупени от греха, т.е. възстановени идеално. Те са тези, които подлежат на промяна. Техният ДЪЛГ е ПОГАСЕН, но не са получени (приети) от Исус обратно в пълнота и перфектност за вечността.

   Изкуплението е напълно завършено само за духа ни. Изкупените влизат във вечността точно с този дух, с който са в момента. Той не подлежи на промяна. Няма нужда да бъде „почистен“, възстановен или презареден с нова доза(?!) От Святия Дух. Не, той и сега е перфектен и готов за живот с Бога.

   Горният стих се разбира трудно без знанието за начина, по който става изкуплението, защото ако го четем буквално излиза, че който върши грях не е от Бога и не може да е новороден. Или с други думи, понеже аз и ти вършим грях ежедневно (понякога дори и несъзнателно), то ние с теб не можем да сме новородени, не сме от Бога, защото тук няма изключения.

   Но същият автор, който пише 1Йоан 3:8,9, в същото писмо е писал: „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости...“ (1Йоан 1:8,9). Братя и сестри, тук се говори, че новороденият човек извършва грях, който трябва да изповядва?! Как така? Нали роденият от Бога не греши? И ако се съмняваме, че тук той говори на новородените, нека прочетем как започва 2-рата глава: „ДЕЧИЦА МОИ, това ви пиша, за да не съгрешите, но ако съгреши някой (от вас), имаме Ходатай в Небесата...“

   Нека видим как Библията описва какво е ГРЯХ в Яков 4:17:  „Прочее, ако някой знае да прави добро, а не го прави- грях е за него.“ Така че грях не е само да правим зло, но също да не правим това добро, което знаем, че трябва да направим. А ние всички имаме този навик да не правим това, което знаем, че е добро. Ето например, знаем, че трябва ежедневно да пребъдваме в Божието Слово, но не го правим; че не трябва да преяждаме, но някои от нас го правят ежедневно; и т.н. списъкът е дълъг.

   Или някои от нас могат да кажат: „Не всеки грях е включен в стиха от 1Йоан 3:8,9. Тук са включени само тези грехове, които са станали вече наш навик, постоянния ни грях; не греха, който вършим по изключение.“ Ако е така, то всички дебели хора не могат да са новородени, защото те по навик преяждат. Но дали това може да е така? Не, не може. Всеки новороден човек извършва някаква форма на систематичен грях.

   Само твоят новороден дух не може да греши. Нещо повече, той също и не желае да греши. Грехът не е съблазън за него. Павел пише в Римляни 6:2,3, че новороденият човек НЕ ИСКА да греши. Той дори е умрял за греха: „Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем вече в него?“ Ако човекът е наистина новороден, той не търси повече извинение, за да продължава да живее в грях, а за нов грях въобще не става дума. Новороденият човек е така влюбен в Бога, че иска да живее вече в чистота.

   Новороденият ни дух ни води към подчинение на Бога и мир с Него. това е плодът на Духа. Ако плодът не може да се прояви, то и новорождението не е настъпило, защото знаем, че една част от нашето същество не се впечатлява от грях; не желае да пожелава притежанията на друг, да мисли сладострастно, да използва хората вместо вещи и да зачита вещите вместо хора. Знаем, че на когото се подчиним, негови слуги сме (Римляни 6:16). Слугите на дявола нямат наследство с Бога.

   Ако се подчиниш на греха, даваш тялото и душата си (своя ум и емоции) на сатана и той не идва освен, за да убие, открадне или унищожи (Йоан 10:10). Така идват физически и психически болести, както и бедност и нищета.

   И обратното- ако се подчиним във всичко на духа си, който ни води към мир и хармония с Бога, та животът на Бога в нас, който се крие в нашия дух, ще бъде освободен към физиката ни, която автоматично ще получи Божията пълнота- здраве, енергия, успех. Нашите неистови усилия да стигнем до Бога няма да бъдат вече необходими. Няма нужда от 24-часови молитви за здраве (и пак не сме го получили); няма да има нужда за верижните молитви (колкото повече хора, толкова „по-добре“, на някого Бог „може и да отговори“). Всичко това са плътски решения, измислени от нас.

Те не носят успех и животът става низ от неуспехи. Ние виним дявола за тях, като не виждаме истинската причина, която пак е в нас. Станали сме плътски, а това е опасно.

   Книгата Евреи е написана с цел да ориентира юдеите за промяната, която е настъпила с влизането на Новия завет в сила; да им помогне да преминат от тяхната религия, към това животворно отношение с Бога, което Исус Христос ни предлага. С други думи, да им помогне да преминат от следване на правила, към жива вяра в единния Бог, Който в случая би желал да бъде разпознат в качеството Си на наш Баща. Това, само по себе си, е сериозна промяна, която не е леко да се приеме. От „слуги“ и „роби“ ставаме синове и дъщери. В Стария завет при всеки отделен грях е принасяна нова жертва на Бога и така кръв от животни се е леела от сутрин до вечер.

   Но в Новия завет една единствена жертва за целия грях на цялото човечество (минал, настоящ и бъдещ) е била достатъчна, за да задоволи праведният Бог завинаги. Така Отец можеше да остане СВЯТ и същевременно да може да ОБЩУВА с човека, който греши постоянно. Исус само веднъж и завинаги влезе в светилището на Небесния храм и влезе със Собствената Си кръв, като придоби за нас вечно изкупление, Евреи 9:12. Кръв е необходима за очистването, защото по закона всичко с кръв се очиства, виж (9:22) и без проливането на кръв, няма прощение. Долу на земята образите на небесните неща(в ръкотворния храм) се очистваха с тези жертви на козли и телци, но „самите небесни, с жертви по-добри от тях“, (9:23).

   „Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, но в самите небеса, за да се яви вече пред Божието Лице за нас; И не, за да принася Себе Си много пъти, така както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв (иначе Той трябваше да е пострадал много пъти от създаването на света); а на дело, в края на вековете се яви ВЕДНЪЖ, да отмахне ГРЕХА(целия грях; „греха“ като понятие), като принесе Себе Си в жертва. И тъй както е определено на човеците ВЕДНЪЖ да умрат и тогава съд, така и Христос, като бе принесен ВЕДНЪЖ, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви за втори път, БЕЗ ДА ИМА ТОГАВА КАКВАТО И ДА Е РАБОТА С ГРЯХ, за спасението на онези, които Го очакват.“, (9:24,28).

   Този образ на Светилището, за който се говори тук е Храмът в Йерусалим, който е само образ на този Храм, който наистина съществува в Небето. Затова тези, които бяха очистени и изкупени от съответния грях чрез принасянето на животното в Храма в Йерусалим, бяха очистени и изкупени условно, символично; докато в Новия завет Христос ВЕДНЪЖ И ЗАВИНАГИ ОЧИСТИ чрез Своята кръв целия свят- всички хора, някога живели, които сега живеят, или които ще живеят и то завинаги- за вечността. Тук става дума за едно тотално изкупление, за едно цялостно справяне с проблема „грях“. При Бог няма нищо, извършено наполовина. Всичко, което човекът може да направи са само „кръпки“ на стара дреха- добро, но не за дълго. Евреи 10:1 Усилията на старозаветните хора не можеха нищо да очистят и направят перфектно. Само Исус направи това, (10:2). Писано е „Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини(които са в името на Исус), а не самата им същност, затова и свещениците, които принасят всяка година същите жертви, никога не можеха чрез тях да направят съвършени в чистота жертвоприносителите. В противен случай те биха престанали да ги пренасят(Защо така?); защото тогава жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали никакво изобличение на своята съвест за грехове(никакви грехове, освен един грях). Но с тези приноси на жертви всяка година, става напомняне за греховете.“ Виж (10:1,3). В горния цитат, добавеното в скобите е от автора.

   Самата идея, че съвестта няма да ни измъчва повече за нашия грях, плаши хората, защото те се надяват в плътското си мислене точно на това, като мярка, за да се пазят от греха, който в тяхното съзнание стои като непобедим враг. Но за този, който е облечен в Христос, грехът не е вече непобедим и дори не би трябвало да заема такова значително място в неговото съзнание. Точно това „значително място“ може да го върне в живота му, както е бил някога, преди Христос да влезе там. Това не значи, че облечен в Христос той няма да греши, но значи, че тогава ще загърбва грешките си бързо и ще се корегира от тях лесно и те няма да го измъчват повече чрез съвестта му. А това от своя страна ще го прави по-уверен и успешен в борбата му с греха, която ще се превърне за него в начин на живот. Това означава „да се влезе в Божията почивка“.

   С други думи, ако нямат едно постоянно живо усещане за своя грях, ако не се покайват постоянно, ако не се „пазят“ от греха със страх, че могат да го извършат, хората се страхуват, че могат в живота си да станат чисти дяволи.

   Но Божието решение за свобода от робството на греха е точно обратното на нашето разбиране. Ако правят всички тези неща, точно тогава ще влязат в примката на сатана, понеже в ума си те са постоянно заети с мисли за сатана и за греха, „пазейки се“ от него и така всеки път го намират и то безпогрешно.

·        1Йоан 3:9 „Никой, който е роден от Бога не върши грях, защото Неговия(Божия) зародиш пребъдва в него(в този човек); и не може да съгрешава, защото е роден от Бога“ Кой е този, който не може да съгрешава? Ами точно този Божий зародиш, който е роден от Бог вътре в нас, нашия новороден дух е този зародиш;

·        Римляни 6:2,3,4 „Ние, които сме вече умрели за греха, как ще продължаваме да живеем в него?“ Нашият новороден „аз“ е този, който е възкръснал с Христа и напълно способен за нов живот, който частта от нас, която умря и се погреба с Него не е способна да живее.

   Ако мислиш в сърцето си, че си стар грешник, който трябва да припада от саможигосване всеки път, когато заставаш пред Отца в молитва, то по това, което е писано в Притчи 23:7, такъв си. Но тогава какво става с Божиите думи, които казват, че Исус е твоята праведност; че ти носиш Божията слава; че Бог живее в теб? Не наричаш ли така Исус „стар грешник“ и не богохулстваш ли? Не наричаш ли Божията слава „мръсна“? Как ще лежи на стар грешник? Бог прави ли компромиси с греха? Може ли славата Му да лежи върху един „стар грешник“? Можеш ли да бъдеш Негов „неръкотворен храм“? Така ти сам предаваш битка, която вече е спечелена от Бога. Да предадеш вече спечелена битка?!? С това показваш неуважение и към Този, Който я е спечелил за теб.

   Ако си „стар грешник“, който се „бори“ с греха по своя си начин, след време ще се предадеш на греха, защото ще видиш борбата за безнадеждна (отново и отново влизаш в грях и с това само доказваш на себе си, че си прав). Така и така каквото и да правиш, не можеш да изкараш и един час в чистота.

   Добрата новина е,че истината е точно обратната. Ако вярваш, че си новороден, че си станал нов човек чрез този новороден от Бога дух в теб, че Бог не вижда твоя грях, но вижда твоята принадлежност на Исус; вижда че имаш вече жив дух, чрез когото Той може да общува с теб чрез Словото Си, всичките обещания в Словото са за теб и ти си Божие дете. Само ако можеш да осъзнаеш и приемеш всичко това, то в резултат скоро ще започнеш и да го живееш на практика в живота си. И така всичко в теб ще се промени. Това е Божият начин да се справиш с греха. Ти избери!

   1Коринтяни 15:53-54 казва, че това смъртното трябва да се облече в безсмъртното и това корумпираното, трябва да се облече в некорумпирано. В тялото ние не сме перфектни, нито в душата си. Но в Евреи 10:14 пише, че с едната жертва, Той направи перфектни и то завинаги тези, които бяха очистени. Тук под „очистен“ се разбира: свят; без петно или бръчка; отделен за Него. (10:10) казва, че ние бяхме „очистени“(с горното значение) чрез жертвата на тялото на Исус и то ВЕДНЪЖ и ЗАВИНАГИ. В Евреи 12:23 се казва, че „...духовете на праведните, направени перфектни“- тук се посочва коя част от нас е направена перфектна.

   Братко и сестро, Божията благодат не окуражава никого да живее в грях. Но ни окуражава да не влезем в СРАМ, СЕБЕосъждение и СЕБЕотдръпване от Божията благодат- източник на всяко добро нещо в нашия живот. И така, останали без защита, ставаме лесна плячка на врага, защото сами се предаваме под неговата власт. А това е защото сами сме убедени, че Бог е разочарован от нас, разгневен, Той ни е изоставил и ние нямаме друг избор, освен да приемем единственото, което ни „остава“ и то е живот в грях, т.е. предложението на сатана.

   Но ние добре знаем, че това не е вярно. Първо Бог никога няма да те остави, нито забрави, Евреи 13:5; освен това Той ти е дал вечно изкупление, (9:12); дал ти е и вечно наследство в Него (9:15); че чрез Своята еднократна жертва Той е направил ПЕРФЕКТНИ за вечността(т.е. завинаги) тези, които бяха изчистени (10:10-14); (12:22,23)- духът ни беше направен перфектен.

   Вярно е,че е написано в 1Йоан 1:9 да изповядаме греха си и ако го изповядаме, Той е верен и праведен да ни прости. Доколкото аз знам, това е единственото място в Новия завет, където се казва, че за да получим опрощение, трябва да изповядаме греха си. Но от друга страна на въпроса на тъмничаря в Деания 16:30,31 как да се спаси, Павел не споменава никакво изповядване на греховете му, но каза: „Повярвай на името на Христос и ти и домът ти ще се спасите.“ Повярвай и ще получиш. Повярвай на Името Му, т.е. повярвай на Неговите думи за това Кой е Той и защо е дошъл тук на тази земя. Не му каза: „Покани Исус да живее в сърцето ти!“ Но му казва: „Повярвай и получи всичко това, което се включва в името Му“, а то е „ПРИНЦ НА ШАЛОМ“ или принц на пълнота.

   Римляни 10:9 казва: „Ако изповядам с устата си Господ Исус и повярвам със сърцето си, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спася.“ Тук също не ни казва да изповядаме греховете си, но по-скоро ни казва да изповядаме Исус, като наш Господ, т.е. да Му се поклоним и да Го сложим на първо място в живота си и ще получим спасението си.

   Като цяло изявлението на целия Нов завет е, че Исус вече е платил за твоите грехове, ако ти си Го приел за Господ и си новороден. Сега за теб остава да приемеш и се съгласиш с това, което вече е заплатено за теб и да го получиш. Не Го моли отново да ти го даде. За заплащането има един залог и Той е Святият Дух, Който беше изпратен да живее между нас и в нас.  „Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свяг. И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва, че Го познава, но заповедите Му не пази- лъжец е и истината не е в него“, 1Йоан 2:2,4. Кои са тези Негови заповеди? Те са всичко, което Той ни е казал в Новия завет. Тук не става въпрос за Закона. Моля да забележите това.

                            Вярата на Бога, която е в нашия дух

   Галатяни 5:22-23 „Но плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, себеобуздание, против такива неща няма закон.“(Тук се цитира превода „Кинг Джеймс“ на библията, който се счита за най-точен. В него пише за „вярата“, като плод на духа, а не „вярност“, както е преведено на някои места).

   Така че в списъка от „плодовете на Духа“ фигурира „вярата“. От тук виждаме, че вярата е плод на Духа, не е нещо, което ние правиме, в отговор на действията на Бога. В нашия новороден дух Святият Дух е излял вече вярата на Божия Син, Галатяни 2:20. Самият Бог ни е дал Своята свръхестествена вяра. Тази вяра, чрез която се спасяваме, също не е от нас „за да не се похвали ни един“, но е подарък от Бога, както и спасението ни е подарък, виж Ефисяни 2:8. Най-великото чудо на света не е изцерението, нито е огън да пада от небето, но е нашето новорождение, което ние получаваме заедно с вярата, която ще ни е необходима да го получим, като чист подарък от Бога. Защото вярата, която ни трябва, за да се новородим не е естествена човешка вяра, но е свръхестествената вяра, която идва само от Бог. Тази вяра идва от Бога, като подарък за нас, чрез която вяра ние се спасяваме.

   Нормалният си живот човек живее чрез вяра. Чрез вяра летим в самолет; чрез вяра преминаваме на зелено, вярвайки, че е червено за другите коли, но... това е човешката ни вяра, която се основава на това, което виждаме и преценяваме с ума си.

   Римляни 4:17- Божията вяра е различна от човешката. Бог изговаря неща в съществуване, които не съществуват още. Още няма нищо, което може да се види. Ние вярваме, че има Бог, както има и дявол, без да го виждаме; вярваме в рай и ад, които също не виждаме.

   Човешката вяра е от нашите опитности, от това, което сме преживяли в живота си; но Божията вяра трябва да ни бъде инплантирана (инжектирана, поместена в нас) от Самият Бог, защото в естественото ние не сме способни на нея. Как става това инплантиране? Някой изговаря Божие слово пред теб; ти го чуваш, разбираш го, замисляш се над него и това слово прониква в теб като „семе“ и внедрява тази вяра, която ти е нужна, за да се спасиш. Виж Римляни 10:17, където е писано: „Вярата идва от чуване и чуване(то) (идва) от Божието Слово“.

   Някой може да чуе стиха „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, та да не погине ни един, но който повярва в Него, да има вечен живот“, Йоан 3:16. И чрез този стих вяра може да нахлуе в него: „Бог ме обича! Осигурил ми е спасение в Словото Си. Аз мога да бъда спасен от това, от което винаги съм искал да се отърва- от робството на моя грях.“ Само чрез човешката си вяра той не може да получи спасението, защото за нищо от това няма доказателство в естественото.

   Йоан 6:63 „Думите, които изговарям към вас- те са дух, те са живот.“ Така че това, което изговаря Словото, това е Дух и живот за нас.

   Знам от думите на Словото, че в моя дух аз имам вярата на Божия Син, Галатяни 2:20. Но понякога не се чувствам така; чувствам се БЕЗ вяра, но понеже Словото ми казва това, избирам да му вярвам повече отколкото вярвам на своите чувства. Като правя това, аз приемам духовни битки, които са много големи за моите собствени сили (или за това, как се чувствам в момента); приемам ги на вяра в Словото и това ми дава победа, която в естественото, не бих могъл да извоювам. Това е важно да се разбере. Защото според Словото, същата вяра, която Исус използва, за да вдигне Лазар от смъртта е в мен, независимо от това, как се чувствам в момента. Ако това Слово е вярно (а то е вярно), то тази съвършена вяра на Христос трябва да произведе и в мене това, което е произвела в Неговия живот, тук между нас. Болни бяха изцерени; мъртви бяха възкресени; хиляди бяха нахранени от нищо. Това е вярата на Бог!

   Ако не знаеш, че имаш тази вяра, не можеш и да я използваш и от това печели само сатана. С това знание от Словото, много от молитвите, а по-точно тези, които са за „повече вяра“, би трябвало да отпаднат. Вместо да се молиш за вяра, обърни се към духа си, където ти я имаш вече.

   Трябва да познаем истината и тя ще ни освободи от робство! Молитвите ни, които не са съобразени със Словото на Бога, са също робство!!!!

   Писано е в Римляни 11:29 „Защото даровете и призванието ни от Бога са неотменими“- така че и вярата ни е също неотменима. С други думи Бог не Си я взима от нас; или тя да овехтява, или намалява с времето. Така че не ни трябва „нова и свежа“ вяра.

   Пак повтарям: Вярата, която ни е подарена от Бога (Ефисяни 2:8; Галатяни 2:20), не се изчерпва и не намалява с времето!!! Няма нужда да се молим за нова, свежа вяра. Вярата, която сме имали при нашето спасение, имаме я и сега, дори и да не я чувстваме. Тя върви със Святия Дух, Който е в Своята пълнота в нас. Можем да се молим Бог да ни води в това, как да използваме това, което вече имаме. Това е вече друго нещо. Бог никога не си взема вярата обратно. Понякога чувстваме, че имаме вяра, понякога чувстваме, че нямаме никаква; но ние не трябва да живеем живота си по чувства, но по истината от Божието Слово, защото там е нашата сила!!! Не можем да си позволим да действаме или да говорим по това, което чувстваме в момента, но само по това, което пише в Словото. Понякога трябва да ходим по писаното в Словото, като всичките ни чувства ни говорят обратното. Така идват в живота ни Божиите чудеса. Ние сме призвани на свръхестествен живот, а не на естествен живот. Така само можем да бъдем угодни на Бога, като Му повярваме.

   Нека разгледаме друг стих- Римляни 12:3, където пише: „защото аз казвам чрез благодатта, която ми е дадена, на всеки човек, който е между вас, да няма по-високо мнение за себе си, отколкото би трябвало, но да мисли трезво, като се съобразява с дадената на всеки човек пълна вяра“. Тук пише “the measure of faith”, а не “a measure of faith”. Бог даде на всеки от нас една цялостна, в смисъл завършена мярка на вяра. Същото пише и в Галатяни 2;  2Петър 1 и други. На всеки новороден човек Бог даде едно и също и „повече от достатъчно“ количество вяра. Разликата помежду ни се състои в това, че някои използват това, което им е дадено (и те също го ползват до различна степен, в зависимост доколко са разбрали и повярвали на Словото), но други от нас, поради незнание и неприемане, не ползват даденото им, и съгласно с  Осия 4:6- умират.

   Ние масово правим грешката да молим за повече вяра. Дори и в Лука 17:5 учениците на Исус Го молят да им придаде още вяра. И в (17:6) Исус им отговаря, че не им трябва повече вяра, но толкова, колкото имат им стига, защото дори и минималното количество вяра („колкото синапово зрънце“) стига, за да се извърши дори и немислимото чудо (планина да се премести). Ние просто трябва да се научиме да ползваме даденото ни, но без познания, това не може да стане.

   Апостол Петър пише до всички нас: „Симон Петър, слуга и апостол на Исус Христос, до тези, които са получили еднаква с нас скъпоценна вяра, чрез светостта на Бога и на нашия Спасител Исус Христос...“, 2Петър 1:1(превод Кинг Джеймс). Тук Петър има впредвид „еднаква по количество и качество скъпоценна вяра с нашата- на мен и на другите апостоли“. По това се вижда, че 2-рото писмо на апостол Петър е адресирано и се отнася САМО ЗА ТЕЗИ, КОИТО „СА ПОЛУЧИЛИ“ ЕДНАКВА С НЕГОВАТА СКЪПОЦЕННА ВЯРА. Така че, ако ти не си получил такава, 2Петър не се отнася за теб. Как това може да се каже по-ясно? Дадена ни е еднаква вяра с вярата на апостол Петър? Каква е вярата на ап. Петър? Освен, че са ставали изцерения, когато сянката му е падала на някого, той е вдигал хора от смърт и е ходил по вода. Не знам за теб, братко или сестро, но аз лично искам да видя и в моя живот да се случи всичко това, което се е случвало в живота на апостол Петър. Затова избирам да вярвам на Словото, а не на човек. Но тази „скъпоценна вяра“ НЕ е нещо, което ни се дава по заслуги. Тя ни се дава „чрез Божията святост и чрез нашия Спасител Исус Христос“. Петър е първият, който ще признае, че той няма нищо общо с тези чудеса. В Деяния на апостолите 3 глава Петър вдига един куц по рождение човек и той започна да ходи, да скача и да слави Бога, но хората адресираха станалото към Петър и Йоан. Това силно смути Петър и той им каза в (3:16,17): „...и на основание на вяра в Името Му, Неговото Име укрепи този, когото гледате и познавате(става дума за куция човек). Да, тази вяра, която е (дойде) ЧРЕЗ Него му даде пред всички вас това съвършено здраве. И сега, братя, аз зная, че ...(вие) сторихте това от незнание.“ Ето го корена- НЕЗНАНИЕ. Защо ни гледате така, като че ли ние чрез нашата святост; чрез нашата вяра и чрез нашата сила сторихме това чудо? Вярата, която дойде чрез Исус направи това чудо. Това не стана, поради това, че Петър е апостол, нито поради светостта на Петър. Това стана чрез вярата на Словото.

   Няма значение титлата, с която се кичиш: „изцерител“; „апостол“; „пророк“. Чудото не се случва поради това кой си ти, а поради светостта на Бога и чрез вярата на нашия Спасител Исус Христос.

    В Галатяни 2:20 апостол Павел казва, че тук и на тази земя той живее чрез цялата (пълната) вяра на Божия Син, Който го обича и Се е пожертвал за него. Същото се отнася и за теб и мен. Тук не се казва, че Павел живее чрез вярата си В Божия Син, но чрез използването на пълната вяра НА Божия Син. Същото това е писано и в (2:16). Тук също се казва, че ЧРЕЗ вярата НА Исус Христос ние се спасяваме, „но тази вяра, изразена вътре в нас“.

   „Защото „Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи?“(това е цитат), (и Павел сам му отговаря по-нататък) Но ние имаме ума на Христос“, виж 1Коринтяни 2:16. Значи не само можем да го научим, но го имаме (отнася се за всички които са новородени).

   Според 1Коринтяни 6:17, „който се е съединил с Бога, е един дух с Него“. Обърнете внимание на думата от гръцкия оригинал, която е използвана за „един“-“hais”. Тя означава „цялостен, неделим“; Не е „моя дух“ и „Божия Дух“, а е един, неделим ДУХ, КАТО СЕ ИЗКЛЮЧИ ВСЯКАКВА РАЗЛИКА. Това са истини, над които трябва да се замислиме, ако искаме да имаме успешен живот.

   Всичко което е и което има Бог е събрано в Исус и Колосяни 2:9,10 казва, че ние сме „завършени в Него“, завършени сме с цялата Божия пълнота, която е в Исус. Всичко, което има Божият Син е положено сега в нашия дух и е на наше разположение. Но ние също трябва да направим нещо- да се научим как да го извличаме от там и как да се ползваме от него. Това не е лесно за нас- човеците, защото ние трудно се посвещаваме на Бога.

   Йоан 14:12 „Който и да е (отнася се за всеки един от нас, не само за „по-първите“ между нас), ако положи вярата си върху Мене, делата, които Аз върша, и той ще ги върши и по-велики от тях ще върши, защото Аз отивам при Отца Ми.“ (превод „Кинг Джеймс“). Ако наистина си Му повярвал, то ти ще вършиш същите дела, които Той вършеше. За „по-великите“ дела, няма за сега да говориме. Да започнеме да вършиме първо Неговите дела. В това се състои и разликата между отделните християни- доколко са Му повярвали. Исус живее ЧРЕЗ НАС, само ако ние му позволим това. Затова ние можем да вършим всичко, което Той може да извърши. Точно това означава да Му позволим да живее чрез нас.

   Ето как и апостол Павел разбира правото да проповядва БЛАГАТА(добрата) вест: 1Коринтяни 4:19,20 „Но аз ще дойда скоро при вас, ако е Божията воля, и ще изпитам не думите, а силата на тези, които са се възгордяли (та ме предизвикват, като подценяват думите ми и правото ми да проповядвам на Божиите люде). Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.“, т.е. той казва тук: Те могат да имат и по-красиви думи от моите, но аз доказвам моите думи с Божията сила и тях ще предизвикам да направят същото. И ако не могат да го направят, нямат право и да проповядват. Самото Слово в Яков 3:1 ни съветва да се „въздържаме да ставаме учители“ на Божието Слово, защото ще бъдем съдени по-строго от другите, но това не спира днес тълпи, които се стремят с цената на всичко точно учители да стават. Явно нямат много вяра, че това, което пише тук е вярно. Те виждат само престижа на пастора и го пожелават за себе си, но така нанасят само вреда на стадото. Трябва да сме в състояние да демонстрираме(да покажем на дело) свръхестествената сила на Бога, ако искаме да водим(проповядваме). Исус дойде и демонстрира всичко, на което искаше да ни научи. Дори отговори на тези, които не приемат Неговите думи, така: „...но Аз имам свидетелство по-голямо от Йоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил“, Йоан 5:36. От тези думи може да се заключи, че този, който казва, че Бог го е извикал да проповядва Божието Слово и да учи хората Му, трябва да покаже и делата, чрез които ще се види дали Бог го е изпратил. Къде е победата в неговия собствен живот, която ще свидетелства за него и за това, че Бог го е изпратил? Къде са делата, които ще свидетелстват за него, освен собствената му уста??? Прогледнаха ли слепи очи; беше ли изцерена смъртоносна болест; кой е възкресен от смъртта вследствие на твоята вяра в това, което проповядваш? Работи ли свръхестествената сила на Бога в твоя живот? Ако не, то ти не разбираш тази „блага вест“, която проповядваш и не си изпратен от Бога да го правиш. Например, ако си постоянно немощен и болен- ЗАЩО?? Ако имаш проблеми с пристрастявания. Защо? Ако живееш в лъжа. Защо? Човек сам трябва да се порови в Словото и там да се потруди да открие решението първо на своите проблеми и чак тогава ще има в изобилие опит и знание да сподели и с другите. Иначе от къде ще вземе, за да им даде?

   И така Бог ще ни даде способността да учим хората на истината, както е писано в Еремия 5:14 „Защото така каза Бога на Силите, Защото ти говориш това Слово, гледай (внимавай) , Аз ще направя Моите думи в твоята уста да са като огън и (ще направя) тези хора дърво, така че той (огънят) ще ги погълне.“ Живот в Бога е много интересен живот; живот на чудесно приключение.

   Ако е истина, че вярата може да прави чудесата, тогава е истина, че и ти и аз можем да ги правим. АМИН!

   Много хора се опитват да разберат Бога с ума си, но чрез нашия физически ум или сетива ние не можем да разберем Бога. Нещата от духовния свят са без смисъл за физическия ни ум или сетива. Чрез Христовият ум обаче, този ум, който е заложен в нашия новороден дух, чрез него ние идеално можем да Го разберем, защото той единствен познава Бога. Затова е писано, че с Бог трябва да общуваме чрез дух и в истина (Йоан 4:24).

   Същевременно истинската вяра в Бога не е без участието на нашия физически ум също. Но как идва това разбиране за Бога? Идва чрез Божие откровение (Божие обяснение, дадено ни вътре в нашия дух), чрез което ние можем да разберем Божията истина с нашия физически ум. В духа си (в нашето сърце) ние можем да познаем Бога, защото нашият новороден дух има ума на Христос вътре в себе си.

   Римляни 1:16,17 „Аз не се срамувам от благовестието, защото ТО Е Божията сила, която води (която ще произведе) спасението на всеки, който повярва на Словото,... Божията святост е изявена ОТ вяра НА вяра(или от вяра към вяра)“. Какво означава това? Първо, че Благовестието е Божията сила(цялата Божия сила е в Благовестието) и второ, че Божията святост се изявява от вяра на вяра. Но в Римляни 10:10 е писано: „Защото със сърце вярва човека...“. Така в стиха от Римляни 1:17 вярвам, че можем да кажем също, че Божията святост се изявава от сърце на сърце. От Божието „сърце“ на нашето „сърце“; от Божият Дух на нашия новороден дух; или от нашето сърце към сърцата на тези, на които ние благовестваме. Благовестието не минава през ума, но през духа: от духа на благовестителя, към духа на този, на когото се благовества. Виж забележката в началото на този материал. Това е смисълът на израза „Божията святост се изразява от вяра на вяра“ от Римляни 1:17.

   Така че Бога можем да разберем само със сърцето си. Нашият ум не Го разбира. Но от сърцето, разбирането ни за Бога стига до нашия естествен ум и така ние започваме да Го познаваме.

   Нашият проблем да познаем Бога е, че всичко се опитваме да разберем с естествения си ум, интелектуално подхождаме към Него.

   Но вие можете да кажете: „Писано е в 1Коринтяни 2 стихове 9 и 11, че „никой не знае що има у Бога, освен Божия Дух“- Да, писано е, но ако се продължи по-нататък в стихове 10 и 12 се предлага и решението срещу тази неспособност да познаем Бога и то е в използването на знанието, заложено в нашия новороден дух. Така че трябва да четем до края.

   Колосяни 3:10 „...и сте се облекли в новия (човек), който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал.“ Този „нов човек“ е създаденото от Бога вътре в нас, а именно нашия дух. Той се подновява в познанието си по образа на Този, Който го е създал.

   Нека погледнем и други стихове- 1Коринтяни 2:16 например, където се казва, че НИКОЙ не е познал ума на Господа, но само ние, защото имаме ума Христов; Или пък заповедта на апостол Петър в 1Петър 4:1, където пише: „ВЪОРЪЖИ СЕ по подобие на Него (Исус) със СЪЩИЯ УМ(като Него)“- т.е. умът на Христос, който е на наше разположение, е нашето оръжие; Или 1Йоан 2:20, където се казва, че „ние сме помазани (имаме сила дадена) от Святия (Израилев)“  и „знаем всички (не нещо от тях, но всички) неща“. Също пише в (2:27) „...помазанието, което приехте от Него, остава във вас(завинаги) и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило“ Чрез нашият естествен ум ли знаем „всички неща“? Не, но чрез ума на Христос, който се намира в духа ни. Нашият дух знае всички неща. И той е, който има задачата да ни учи, не е човека; Или Йоан 6:63, който потвърждава, че плътта не ни ползва никак, но духът ни- думите, които Бог ни говори в Словото Си, те са Дух и живот за нас. Или 2Петър 1:3,4, където намираме друго потвърждение: „Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живот и благочестие, чрез познанието ни за Този,... чрез което и се подариха нам скъпоценните и твърде големи обещания, за да станем чрез тях участници в Божественото естество(т.е. чрез тях да станем пълноценни съработници с Бога в делата Му на нашата земя)...“; Също и в Римляни 12:1,2 Павел ни предизвиква да обновяваме ума си, в съгласие със знанието, което се намира най-дълбоко в нас, в нашия дух. И в (12:2) казва: „Не се поддавайте светът да ви моделира по свой образ, но обновявайте ума си, за да познаете що е съвършенната Божия воля“(перефразирано). Светът около нас постоянно ни внушава, че сме в неспособност, че сме пропукани отвсякъде, че сме на ръба на пропастта. Ако сме в естественото- така е. Но ние не живеем в естественото, но „сме участници в Божествената същност( или естество)“.

   Никой не познава Бога, освен Божият Дух и Писанието казва: „Сега ние не сме получили духа на света, но Духът, който е от Бога, така да можем да познаем нещата от Бога, които са ни дадени свободно(в изобилие) да познаеме.“, 1Коринтяни 2:12.

   Така, духовната истина трябва да се поднася не от естествен ум на естествен ум, но „от вяра на вяра“ или от сърце на сърце; от дух на дух- точно както и Бог ни я обяснява: от Неговият Дух на нашия новороден дух, (2:13,14).

   Нашият проблем е, че ние не знаем как да бъдем в постоянен контакт със собствения си новороден дух; не знаем как „да останем насаме с Бога“, за да чуем чрез ушите на собствения си дух, какво Той иска да ни каже. И така, защото живеем в естественото, в душевната сфера, в сферата на нашите собствени емоции, чувства и предразсъдъци, ние не можем да познаем Духовния Бог. Той ни казва в Псалом 46:10 „ЗАМЪЛЧИ и знай, че Аз Съм Бог!“ С други думи не включвай телевизора да ти говори, докато Го търсиш; не общувай с някого, докато Го търсиш; не планувай деня си, докато Го търсиш, нито пък преговаряй какво имаш да вършиш след като приключиш „да Го търсиш“. На Бог трябва да отдадем пълно внимание и концентрация, докато Го търсим.

   Бог можем да познаем само „от вяра до вяра“(Римляни 1:17); от сърце до сърце; от Дух до дух- и това е нашата цел. Но човекът трудно се поддава на обновяване на ума чрез Словото. Все нещо ни пречи да се подчиним в пълнота. Все нашите разсъждения и преценки надделяват, т.е. нашата гордост или его надделяват. Дори и апостол Павел казва във Филипяни 3:12-14, че и той не е постигнал още в пълнота тази промяна и все още тича към целта.

           ГОВОРЕНЕ НА НЕПОЗНАТ ЕЗИК и как то може да ни бъде полезно:

    Апостол Павел казва в 1Коринтяни 2:7, че когато говори на непознат език, той говори скритата мъдрост на Бога в тайна; и в същото писмо в (14:2) той казва, че когато говорим на непознат език, ние говорим тайни на Бога. В (14:13) Павел ни съветва, ако се молим на непознат език, да се молим също и за способност да превеждаме (интерпретираме) това, което казваме. Или нашият естествен ум да разбере мъдростта от Бога, която излиза от нашия дух в молитвата ни на непознат език. И всичко, което трябва да направим в случая е, да молим Бога да ни даде превода на това, което изричаме. Така започваме да получаваме свръхестествени откровения от Бога. Това, разбира се е само един от начините да получим от Него. Също трябва да отбележим, че не всичко, което ни идва на ум е превод на нашата молитва на език. Само след сравняването му със Словото на Бога, и ако се съгласява със Словото, можем да го обявим за превод на нашата молитва на непознат език. Сами виждате, че преводът на езиците не е нещо леко и е много отговорно. Ако не познаваме добре Словото, дяволът може лесно да се намеси и да отклони събранието в своята посока. Само трябва да внуши една от своите мисли в главата на този, който превежда.

    Един пример за молитва, която съм използвал в тежък момент: „Отче, аз вярвам, че имам ума на Христа в моя новороден дух. Вярвам също, че когато се моля на езици, моят дух се моли; тази част от мен, която има ума на Христа се моли, както е писано в 1Коринтяни 14:14. Затова вярвам, че изговарям на глас на език точния отговор от Бога на проблема, за който се моля. Тази изговорена от мен Божия мъдрост ми дава изхода от ситуацията, в която съм в момента, който изход търся сега. Моля те, Отче, дай ми и разбирането на тази мъдрост, с която се моля в момента, за да може естественият ми ум да я разбере.“ Тогава внезапно Святият Дух ми напомни за едно пророчество, изречено към мен в миналото, което бях забравил, и което ми даваше Божието решение за излизане от моята ситуация. Ето как работи молитвата на езици.

   В 1Коринтяни 14:14 пише, че естественият ни ум остава безплоден докато се молим на езици. Но когато получим превода, който търсим, тогава той идва в естественото ни разбиране- нещата ни се изясняват. Точно по причина на това, че преводът на езика идва чрез естественото ни разбиране, ние трябва да проверим всичко чрез Словото, преди да го приемем като мъдрост от Бога. Защото може да бъде и нашето собствено мислене, нали така?

   Кръщението в Духа е независимо събитие, отделно от приемането на Христос за Бог и Спасител в нашия живот и влизането ни в Божието семейство. Кръщението ни в Духа е свързано с приемане на Божията мощ да действа в нашия живот. Както Исус ни казва в Деянията на апостолите 1:8 „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух и (тогава чак) ще бъдете свидетели за Мене...“ Чакайте за силата и тогава чак излезте да свидетелствате за Мене. След кръщението ви с Духа.

   Чрез тази сила и мощ на Бога ние можем да воюваме на духовното поле срещу врага. Чрез нея можем „болни да изцеряваме, мъртви да възкресяваме, хора да освобождаваме“, както е писано. Чрез нея можем да живеем живота, на който Христос ни е призвал да живеем. Чрез тази мощ на Бога „и вратите на ада не могат да ни устоят“- ще ги съборим. Това е и смисълът на кръщението ни в Духа, в което кръщение е и цялата сила на тялото Христово.

   Моментът, в който ще бъдем кръстени в Духа обаче, настъпва различно за различните вярващи. Едни биват кръстени веднага с приемането им в Божието царство; за някои става по-късно. Различно.

   Приемането на Христос в живота ни и решението да Го следваме ни осигурява рая, докато кръщението ни със Святия Божи Дух ни дава силата да живеем този победоносен живот, на който сме призвани от Христос!!!

   Исая 28:11 нарича говоренето на езици „почивка“ или „освежаване“. Така че ако сме нервни от деня, или стресирани от живота, трябва да говорим на езици, за да си починем и освежим; друг е въпросът, че това също ни изгражда духовно, произвежда в вас духовно израстване, както е писано в 1Коринтяни 14:4.

   Ако следваме горните инструкции от Словото на Бога и системно използваме езици в молитва, нашето разбиране „ще избухне“ изведнъж с многобройни откровения. Това е и начинът, по който п-р Ендрю Уомак е получил от Бога всичкото това разбиране. Практикувал е „извличане на Божията мъдрост от своя дух до естественото си съзнание“ чрез молитва на езици години, преди да получи тези откровения, които сега могат да донесат коренна промяна в християнския живот на мнозина. Но... знаем, че Словото действа само ако му повярваме. Затова не казвам: „на всички“, а само „на мнозина“.

   Новораждането не идва с редовното посещение на църква; не идва ако старателно се стремиш да станеш по-добър и „имитираш Исус“ в своите действия, но разбира се всеки път не успяваш, защото си просто човек, но идва с едно цялостно предаване в ръцете на Спасителя. Ако не си предал живота си на Исус, не си новороден! Това трябва да се разбере от всеки.

   Нашият дух е перфектен и напълно завършен. Той не израства с времето. Някои поучават в черква, че в духа си ние растем с времето, но това не е така. Нашият дух не е този, който расте и възмъжава. Душата ни- да! Нашият ум, емоции и разбирания подлежат на обновяване и промяна с времето, подлежат на растеж в Христос. Не нашият дух, който е създаден равен с духа на Христос. В духа си аз имам Христовата вяра; мощ и разбиране за всичко.

   Галатяни 5:16,18 „Това ви казвам: Ходете в Духа и няма да изпълнявате пожеланията на плътта. Защото пожеланията на плътта са противни на Духа и пожеланията на Духа са противни на плътта и тези двете са обратни едно на друго, така че никой не може да изпълни и двете. Но, ако си воден от Духа (подвластен си на Духа) не си подвластен на закона.“ (преработено от версията „Кинг Джеймс“ на библията).

   Война се води и тя е между духа и плътта на вярващия. Целият ни живот зависи от изхода на тази война- кой ще надделее. Духът няма да може да спечели, ако първо не съзнаваме, че тази война съществува и второ- нямаме добра основа в Словото на Бога.

   Нека отново се върнем към молитвата на апостол Павел във Филимона 1:6- „Вярата ти ще започне да работи чрез разпознаването на всяко добро нещо, което имаш в Исус Христос.“ (преработено от „Кинг Джеймс“ превод на библията). Това е и целта на тези материали- да разяснят „всяко добро нещо“, което вярващите вече имат в Христос.

   Нека видим какво означава според речника думата, използвана в Новия завет за „плът“. Преведената, като „плът“ дума е гръцката дума ‘SARX’: това е човешката обвивка; човешката природа с нейните слабости (физически и морални); с нейните страсти; ...  Много са значенията на тази дума и затова при превод на конкретния случай, трябва да се гледа смисъла на текста, в който е използвана. Ето една проста дефиниция: Плътта е всичко в нас, което не се новоражда тук на земята; всичко в нас, което подлежи на промяна и обновление чрез използване на нашата воля и под ръководството на Святия Божи Дух. Т.е. тази част от нас, която не се съгласява автоматично с Божието слово, е нашата ПЛЪТ.

   В духа си ние сме изцерени; в духа си ние имаме свръхестествената изцеряваща и възкресяваща сила на Святия Божи Дух, ... но  СЪЩЕВРЕМЕННО МОЖЕ ДА СМЕ СМЪРТОНОСНО БОЛНИ в тялото си. Тези две неща могат да съществуват едновременно в нас. И двете са реални, т.е. имаме изцеряващата и възкресяващата мощ на Бога в нас и СЪЩЕВРЕМЕННО сме много болни в тяло. Но целта на Бога е да ни научи как да използваме тази мощ от Него, заложена в духа ни, за да получиме нашето физическо изцерение. Ако се фокусираме на това, кои сме ние в Христос, така че да нямаме страх от нещата, които се случват в естественото с нашето тяло (в смисъл на заплаха за живота ни); нямаме съмнение относно истинността на Божието Слово дотолкова, че дори и очите ни да виждат болестта, която ни плаши, да не се разколебаваме, чак тогава Божията мощ, действаща в духа ни СЕ ЗАДЕЙСТВА, за да обърне естествените обстоятелства и  БОЛЕСТТА ни СЕ  ПРЕДАВА.

   Ние не отричаме, че болестта е РЕАЛНА и че тя МОЖЕ и ще ни убие, ако я оставим да се развие без да ѝ противодействаме, НО също съзнаваме, че съществува и още една реалност, а именно ДУХОВНАТА РЕАЛНОСТ, чиято мощ е по-голяма от всичко, което би могло да засегне нашата плът.

   Докторът ни казва: „Имаш смъртонасна болест, която ще те убие до месец-два.“ Ако ние отговорим: „Не, нямам тази болест“, а доказателствата, че я имаме са налице, тогава не сме в истината. Ние сме като щрауса, който си заравя главата в пясъка да не види опасността, която го заплашва. Пренебрегва опасността, която е реална. Така сам става лесна плячка за ловеца. Това не е решение.

   Вместо това, трябва да кажем: „Да, виждам, че признаците за тази болест са действителни, че тялото ми се е разболяло, НО също съзнавам, че има и друг свят освен физическия- той е духовния свят. Съзнавам също, че тази духовна действителност е с решаващата дума за изхода от заболяването на моето тяло. Зная от Словото, че в духа си аз съм изцерен и го вярвам.“ Така духовната действителност, която е в духа ми, ще се манифестира и в моето тяло и изцерението може да се види, както от мен, така и от околните.

   Много са битките, през които минава човек тук на земята, но всички се свеждат до една. Най-голямата ни битка остава битката да ходим по вяра, а не по виждане, което е и нашата цел, виж 2Коринтяни 5:7. Тази битка е и най-трудната и продължава през целия ни живот. Тя е описана в Словото на Бога в Галатяни 5:17- „Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът- противното на плътта; Понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате.“ От тук ясно се вижда, че има конфликт между плътта и Духа- кой ще надделее в човека- дали Бог или сатана. Това е войната, в която сме въвлечени и на която сме бойното поле. Много хора се опитват да потдържат неутралитет в нея, без да съзнават, че такава възможност като „неутралитет“ не съществува. Ако не можеш да разбереш или да приемеш това, ти си победен и ставаш губещата страна.

   Тази истина е много основна. Ако си воден от плътта си, битката печели сатана. Ти си загубил. Ако мислиш, че си в позиция на неутралитет в нея, също вече си я загубил.

                  Битката „дух срещу плът“ и как тя може да бъде спечелена?

   За да спечелим която и да е битка, първо трябва да осъзнаем, че тя съществува; че не можем да я избегнем; че сме въвлечени в нея, независимо от нашето желание, независимо от това дали я приемаме или не. Въвлечени сме в нея от момента на нашето раждане на тази земя.

   Причината, поради която нашият християнски живот не е един низ от победи е, че въпреки че духът ни е вече изкупен и перфектен, нашето тяло и душа не са. И тук се получава едно несъответствие, което е отворена врата за сатана да внедрява своите лъжи в разбирането ни за Божието Слово. Така е родена и религията- да ни „обясни“ нещата, които виждаме като „несъответствия“ в Словото. Нашите разсъждения и разбирания не могат да „обяснят“ Словото. То може да бъде обяснено САМО И ЕДИНСТВЕНО от самото Слово. Това е грешката, която религията не е разбрала.

   И така: нашият дух е изкупен, но плътта ни (тяло, емоции, разбирания, ум) не е. Затова, ако плътта ни контролира, ако се водим в живота си по това, което виждаме, ние сме плътски хора и не можем да очакваме успех на духовния фронт. Т.е. животът на Бога(изцерение; освобождение и пълнота), който е в нашия дух, не може да се покаже, да се демонстрира във физическото ни тяло. Но ако се предадем на обновяване на ума си в Божието Слово, така че умът ни да се съгласи с него, което означава да се съгласи с нашия новороден дух, както е писано в Римляни 12:2, дори и болест да нападне тялото ни, животът на Бога, който е заложен в нашия дух, ще се изяви в нашето физическо тяло с изцерение. Римляни 8:6 казва, че плътският ум е смърт, но ако сме с духовен ум- това е живот и мир(в смисъл на пълнота, „шалом“). Това точно е и планът на Бога, за да преодолеем физическа болест или емоционална нестабилност- депресия, разочарование, отчаяние и т.н. Отново да повторим, че в духа ни, нашето изкупление е напълно завършено, но ние не сме само дух. Имаме още душа и тяло. И да изпитаме живота на Бога и да заживеем в Неговата пълнота, трябва да обновяваме системно ума си в съгласие с Неговия.

   Много от нас вярват, че християнският живот трябва да бъде един постоянен низ от просене от „недосегаемия“ Бог, да ни даде чаша вода, но не осъзнават, че Той вече ни е дал в изобилие в нашия заден двор, само че трябва да си издълбаем кладенец и да стигнем до водата. Но ние не желаем да поемем отговорност за нашия собствен живот, както Той го е планувал за нас, а ни е по-лесно да просим и така да оставим отговорността за живота си на Него. Планът на Бога е да живеем в партньорство с Него, като Негови деца, а не като просяци да гледаме отвън.

   Римляни 6:1,2 казва: „Какво ще кажем тогава? Ще продължаваме ли в греха, та благодатта (на Бога) да се изяви напълно? Да не бъде!“ Въпросът тук е как бихме могли да живеем ние, които сме мъртви за греха, все още в грях?

   Но повечето от нас, които са честни със себе си, веднага могат да забележат от своя собствен живот, че те съвсем не са „мъртви за греха“. Точно обратното- най-живи са за него. По-често прибягват към греха, отколкото към праведността. Да живеят без грях е трудното за тях. Повечето от нас, християните, са така превзети от пожелание за чуждото, завист и омраза, свързана със злословене за другия, че трябва всеки ден да се борят със зъби и нокти срещу тези свои наклонности, та накрая дори се обезкуражават и се предават напълно на своя грях. „Какво да правя, аз съм само един грешник, спасен по благодат?!? Естествено е, че не се справям.“

   Тогава как да разбираме това, че сме „мъртви за греха“?;  (6:3) казва: Не знаете ли, че ние всички, като се кръстихме в Исус Христос, всъщност се кръстихме в Неговата смърт? В коя смърт? В смъртта Му за греха. Когато се говори тук за кръщение в смъртта на Исус Христос, не става дума за водно кръщение. Тук става дума за кръщението, което е споменато в 1Коринтяни 12:13, където се казва, че ние всички бяхме кръстени (потопени напълно) в Христос с Един Дух и всички, от Този Един Дух се напоихме. Когато приемем Христос за свой Господ, всички се потапяме напълно в Него. Това е кръщението, за което се говори тука. Ние бяхме погребани (потопени) в Неговата смърт. Затова се казва в Римляни 6:3,6,че ние бяхме погребани с Христос чрез пълно потапяне (кръщение) в смъртта Му. Смъртта ни за греха настъпва автоматично с приемането на Спасителя и с новосътворения дух в нас; но дали ще възкръснем с Христос за новия живот първо тук на земята, а после и на Небето- зависи от нашите решения. Зависи от това, дали ще Му повярваме напълно. Зависи от това какви знания от думите Му сме приели за своя живот.

  При един честен оглед на живота си, можем да видим, че в нашата плът не сме мъртви за греха. Точно обратното- в плътта си сме много способни на грях. НО в нашия дух сме мъртви за него! Виж 1Йоан 3:9, където пише, че „роденото от Бога не може да греши“. Единствената част от нас, която в този момент е родена от Бога е нашият новороден дух. Плътта ни не е родена от Бога. Новият човек, който притежава този новороден дух в себе си, има вече друга природа. Греховната му същност е променена и той стана СВЯТ, както е свят и неговият Създател. Този нов човек не е вече един стар грешник, спасен по благодат- той БЕШЕ стар грешник, когато беше спасен от благодатта на Бога. Но сега е самата Божия праведност. Виж Римляни 6:2,3 и Ефисяни 2:1до3. В Ефисяни 2: от 1 до 3 се говори точно за тази греховна човешка същност. В Ефисяни 2:3 се казва, че ние „бяхме по природа деца на гнева, както и другите...“, т.е. сега вече нямаме тази природа.

   Преди новораждането си бяхме с греховна природа и когато извършвахме грях, вършихме го защото това беше естественото нещо за нас. Вътрешното „аз“ ни водеше към греха.

  Защо е важно да разбереме това? Защото, ако вярваме, че нашата нова природа ни тегли към греха, както и старата, когато съблазан дойде към нас, ние ще се съпротивляваме до някъде, без разбирането, че имаме вътрешната сила да се справим, и се предаваме, защото „все пак аз СЪМ само един стар грешник, това е моята грешна природа и затова не мога да се съпротивя на природата си, но един ден, когато отида на небето, о-о какъв ден ще бъде тогава! Тогава грехът няма да ме побеждава повече и ще знам всички неща и ...“. Така ние оправдаваме живот в грях и се предаваме.

  Не, братя, този ден е ТУК и е СЕГА, а не е утре и на небето. Нашата природа е същата, каквато е природата и на нашия Господ Исус Христос, защото духът ни е същия, като Неговия. Точно това се стремим да обясним в този материал.

   Аз не съм повече алкохолик, наркоман, чревоугодник, прелюбодеец, гневен човек, неспособен да прости, защото Бог промени моята природа. Не казвам, че аз повече не съм способен да върша всичките тези неща, но казвам че природата ми е променена тотално и тя вече не ме кара да ги върша. Ако ги върша, върша ги по навик или по желание, но не вече по природа. Няма нищо вътре в мен, което да ме кара по рефлекс да върша грях. ТОВА КАЗВА БИБЛИЯТА- друг е въпросът дали ние ще се съгласим с нея.

   Нека поговорим още за това какво означава да имаме греховна природа:  Природата на вълка е да се държи като вълк. Както и да го променяме отвън, той пак ще се държи като такъв, защото то го кара отвътре. Мъжкото куче също ще се държи като мъжко куче, каквото и да го правиме, докато не го кастрираме и така да му променим природата. В този смисъл библията ни казва, че нашата природа не е на стар грешник. Няма такава част от нас, която да ни кара повече да живеем в грях. Нашият мъртъв за Бога дух беше заменен с жив за Бога, новороден дух, който вече не ни води към грях. Ако продължаваме да живеем в грях, то това става вече доброволно, а не е по принуда, както беше преди да се спасим. Вярвам, че вече разбирате това.

   Когато природата ни бъде променена, тогава нашите желания ще бъдат променени основно. От там и държанието ни ще се промени също. Точно така Бог променя Своите деца. И то става НЕУСЕТНО, но не става изведнъж. Тази промяна настъпва с нашето съгласие със Словото и с размишлението ни над него ден и нощ. Вие ще кажете: „Аз имам задължения, не мога да размишлявам над Словото ден и нощ“. Задължения е имал и цар Давид, имал е големи трудности също- повече от теб и мен. Тук не говорим, че трябва да си оставим задълженията и да седнем да размишляваме. Това може да става докато работим ежедневната си работа, докато се грижим за децата си, докато пазаруваме и т.н. Така е било и с всички библейски герои. Никой от тях не е бил без работа, нито без задължения.

   Римляни 6:5,6 „Защото, ако сме се съединили с Него в смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и във възкресение, подобно на Неговото, ако ЗНАЕМ това, че старата ни природа бе разпната с Него, за да се унищожи тялото(силата) на греха, та да не робуваме повече на греха“. От тук се вижда, че за да приемеме Неговия възкресевски живот: 1)трябва да знаем, че старата ни природа беше сложена на кръста с Христос и е мъртва с Неговата смърт, т.е. духът на греха е мъртъв; 2)Което пък ще унищожи тялото на греха в нас(тук не става дума за нашето физическо тяло) и така няма повече да робуваме на греха. Тук има последователност, която трябва да се проследи- първо умира духът(в случая греховната ни природа), а после и тялото, управлявано от този дух. Защото е писано в Яков 2:26, че тялото без духа е мъртво. Истинската личност се крие в духа- тялото е само един съд, в който духът се помества и който му дава силата да действа в материалния свят. Тялото на греха ще бъде унищожено, за да не му служи  повече. И така ние сме свободни вече от греха и можем да влезем във възкресенския живот на Бога.

   Да го кажем отново: под „тяло на греха“ не се разбира физическото ни тяло, а навиците ни; мислите ни; нашите страхове; нашата несигурност; разбиранията и убежденията,  КОИТО СА ПОТДЪРЖАЛИ ТАЗИ ГРЕХОВНА ПРИРОДА В НАС.

   ГРЕХОВНАТА ПРИРОДА обучи нашия ум и персоналност да бъдат егоистични; да нараняват другите; да мразят; да не прощават; да критикуват истината и да удобряват лъжата.  Един млад човек трябва да бъде специално обучен, за да стане така духовно унищожен, та да прави тези неща. Разбира се той има своето предразположение за това по рождение(наследствен грях), но трябва и „помощ“ отвън, главно от семейството, за да се получи тази тотална духовна разруха, която съществува днес.

   Мисловният ни процес, както и всичките ни навици трябва да се програмират отново, за да можем да влезем в Божията пълнота. Лек път няма!

   Личността ни, обучена отново от новият ни дух, е съвсем различна от всичко, което е било преди. Но това започва с разбирането ни за истините от Словото, които ни корегират и обучават в тази нова природа, природата на Исус Христос.

   Причината, поради която един новороден човек може все още да се бори със стар грях, не е вътре в него, както вече разбрахме, но е по-скоро в това, че този човек няма лично откровение от Бога чрез Словото за това КОЙ Е ТОЙ, не съзнава че е променен отвътре. За нови пожелания и страсти въобще и дума не може да става. Ако има такива, тогава се питаме дали въобще този човек се е новородил? Той трябва да осъзнае, че е вече свободен и може свободно да се оттегли от този грях. Ако повярва на думите на Бога, виждането му за самия него ще се промени и по Притчи 23:7 той става вече друг човек. Но, разбира се това важи само за новородените, които вече нямат греховната природа, която ги принуждава да живеят в грях.

   Това е основна истина, която ни дава ново самочувствие, нова смелост и кураж да се изправим срещу капаните на сатана, за да се освободим от неговото робство, което е абсолютно ненужно. Ние отдавна сме освободени чрез Христос и от собственото си невежество продължаваме да живеем в това робство.

   Никога не пейте такива песни: „Боже, аз съм само човек (в смисъл на паднал човек с греховна природа)“, защото по Притчи 23:7, такива и ще бъдете и от греха си няма да се отървете, и в Божията пълнота няма да можете да влезете. Не, аз не съм „само човек“, аз съм НОВОРОДЕН човек и 1/3-та част от мен е Святият Божи Дух и ако умът и емоциите ми се съгласят с Него, тогава 2/3-ти от мен (заедно с моята душа, която се е съгласила с духа ми) са чисто Божие присъствие!!! Това не съм само аз, в смисъл на едно нищожно човешко същество!

   Римляни 6:7 „Защото този, който е мъртъв е освободен от греха“- Едно е да си освободен, но съвсем друго е да си свободен, да живееш в тази истина. Един пример, американските роби са били освободени с една прокламация на Абрахам Линколн, но по това време пощата е била бавна, нямало е средства за масова информация и години са минали докато новината е достигнала до всички тях. Поради незнание, те са живели през тези години в робството си, въпреки че по закон са били обявени „СВОБОДНИ“. Това се случва и с нас- християните. Тогава вината е била в липсата на бърза и ефективна поща и липса на средсва за масова информация, но сега е в нашата гордост- ние не можем да приемем нищо даром, всичко трябва да си изработиме, но не можем.

   Според Римляни 6:6 трябва да чуем новината; трябва да я приемем за истина и само така можем да усвоим свободата си.

   Ако живееш все още в болестта си; в депресия; в страх и самота; ако нямаш какво да сложиш пред себе си на масата, то ти НЕ ЖИВЕЕШ В СВОЯТА СВОБОДА. Нещо в разбирането ти за библията не е правилно. Ние сме освободени от всичко това. Това е плод на греха и Исус умря, за да унищожи греха, но не само него, а и последиците му, защото ако трябва да понесем последиците само на един-единствен от нашите грехове, ще се пропукаме- ние не можем да направим това.

   Исус умря за греха само веднъж, НО СЪЩОТО Е И ПРИ НАС- и ние умираме за греха само веднъж при новорождението си. Повече няма нужда да го правим. След това следва възкресенския живот в Христа, който е пълен живот.

   Грехът, който ни е тормозил в миналото и е владеел законно над нас е мъртъв и НИКОГА ВЕЧЕ НЯМА ДА ВЪЗКРЪСНЕ В НАШИЯ ЖИВОТ!!!

   Вижте тази истина; повярвайте я; живейте я!

   Така ще угодите на Бога и ще се съпротивите на сатана! Яков 4:7.

   Ще разгледаме Римляни 7, което често се използва за доказателство на идеята, че докато сме тук на земята, сме обречени на робство на греха, защото се приема, че тук самият Павел, този, който е написал по-голямата част от Новия завет, положил основата и за първи път обяснил смисъла на Божията благодат, която и апостолите на Исус Христос не разбираха, но я приеха от него; този Павел признава, че е паднал човек и че грехът го владее и се приема погрешно, че този грях го владее дори и до момента на написването на това писмо до римляните. Това дали е така? В тази глава апостол Павел пише, че е хванат в един цикъл „да правя нещата, които не желая, а нещата, които желая- тях не правя“(7:15). Точно тук той описва себе си, но от времето преди да срещне Христос, защото в цялата глава говори за историята от създаването на закона до Христос. Описва плътския човек, или този християнин, който се опитва да живее християнския живот в плътта. Този е под властта на греха и е под закон. Чрез обличането на усмирителна ризница, този човек се опитва да се спаси от греха. Това не се отнася за Павел лично, поне не за този Павел, който вече е срещнал Христос. „Знам, че в моята плът аз нямам нищо добро“(7:18)- това е вярно за всеки; И кулминацията на тези мисли настъпва в стиха: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“(7:24); И на този си въпрос той сам си отговаря: „Благодаря Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. ...“, но продължава да говори за това раздвоение.

   Цялата 7-ма глава носи в себе си растящ песимизъм и отчаяние от изразеното безсилие пред греха. Чак накрая се дава решението- и то е Христос. В нея авторът не говори за човека, подвластен на Духа, но говори за победения от греха, ограничен, плътски човек. Това можем да заключим от другите изказвания на Павел, изразени във всичко, което е написал. Например, същият този Павел е казал във Филипяни 4:9 „Това, което сте и научили, и приели, и  чули, и видели от мене- това правете“ или „Следвайте ме, както и аз следвам Христос!“, ако е вярно, че той е победен от греха и прави само това, което не желае да прави, защо да го следваме? И ако е така, тогава как той следва Христос? Нима това се отнася и за Христос също?

   Доколкото аз виждам нещата, единственото нещо в 7-ма глава, което можем да отнесем лично за апостол Павел, е степента на неговото израстване под влиянието на Христос, защото той не е вече този човек, описан в тази глава. Тук се говори за пълната неспособност на който и да е да живее християнския живот със собствени усилия, което мнозина се опитват да правят. Тук апостол Павел доказва с пример, че няма друг начин да се живее християнския живот, освен чрез Духа.

   В плътта не сме със способност да следваме инструкциите на Христос за начина, по който трябва да живеем. Например, как да обърнем и другата буза, когато някой ни удари, както е писано в Лука 6:29? Това е невъзможно да направим с нашите собствени усилия. Само с помощта на Духа можем. В естественото ще му го върнем и то здравата. Ако Бог не е променил нашата природа и от там мисленето, навиците и ценностите ни, ние не можем да следваме Христос в ежедневния си живот.

   Християнският живот не е труден, той е НЕВЪЗМОЖЕН за естествения(плътски) човек. Само новороден и променен от Бога човек може да го живее. Може би по това точно трябва да познаем кой е новороден и променен. За Бог не можем да живеем чрез естествените си способности и таланти.

   Друга е картината в Римляни 8-ма глава. Тук атмосферата е тотално различна. Тук Павел започва да говори за ПОБЕДАТА. Това е една от най-победоносните глави в библията. Тук се казва, че Бог винаги ни води към победа; че за нас, новородените, няма упрек; че ние сме сънаследници с Исус; че нищо не може да ни раздели от любовта на Бога... Римляни 8-ма глава е точно обратната на Римляни 7-ма глава. Не случайно в Римляни 7 думата „ДУХ“ се споменава само веднъж и то не със значението си на „дух“, но по-скоро като „умствена нагласа“; докато в Римляни 8 думата „ДУХ“ се използва 27 пъти и затова тази глава е така пълна с победа. 8-ма глава описва тази пълна победа, която идва когато осъзнаем, че сме променени отвътре; природата ни е сменена и вече имаме Святия Дух вътре в нас.

   Аз не се моля на Бог за победа; аз вярвам, че Бог ВЕЧЕ е заложил тази победа вътре в мен. И тъй като мога да се видя с победа вътре в мен, аз естествено мога и да я произведа- да се изяви и в естествения ми живот. Как? Тялото ми бива изцерено; финансите ми се стабилизират; бивам освободен от пристрастяване дори и без специални усилия от моя страна. Това става съвсем естествено. Моето робство приключи- и всичко това идва от знанието ми относно моята същност, моята новородена природа.

   2Петър 1:3 „Понеже Неговата Божествена сила ни е ПОДАРИЛА всичко, що е потребно за живот и святост ЧРЕЗ познанието ни за Този, Който ни е призовал към Своята слава и сила.“(от превода КИНГ ДЖЕЙМС на библията).

   Ако всичко това не е реалност за теб, то ти имаш проблем с познанието. Ние сме „народ от свещеници“, но с един сериозен проблем- тънем в невежество. Братя и сестри, ние не знаем достатъчно. Това казва този стих. И нещо дори и по-лошо: това, което „знаем“ не е истината от Словото. Или не сме разбрали истината, или не сме схванали нейната дълбочина. Но така правим Словото неефективно в живота ни.

   А може би сме повярвали на Божието Слово, че сме изцерени или освободени, или че имаме Божията сила, положена вътре в нас, но някъде връзката се прекъсва, защото въпреки, че сме повярвали, то не се изявява в нашия живот. Причината може да е, че живеем в непрестанни борби, в завист, в скандали и според Яков 3:16 чрез този начин на живот, ние сами отваряме широко вратите си за сатана и той ще донесе със себе си и своя плод, виж Йоан 10:10. Или гониш болестта през вратата, но отваряш прозореца си за сатана и той се връща обратно със същото. Освен това, имайте впредвид, че вярата работи чрез любов, Галатяни 5:6, така че може би не разбираш нещо за любовта.

   Вместо да правим това, което ни идва естествено, да направим това, което библията препоръчва, каквото и усилие да ни струва това, и така ще победим плътта. Това е което препоръчва библията в Галатяни 5:16, където се казва: „Ако ходиш по Духа (т.е. вярваш на библията и ѝ позволяваш да промени живота ти), няма да изпълняваш пожеланията на плътта (т.е. няма да робуваш на плътта).“ Били сме програмирани от старата си греховна природа да действаме погрешно, сега трябва да бъдем програмирани отново по Духа на Бога в истината. А това не става без усилие.

   Чрез обновяването на нашия ум в истините от Словото, упражняваме физическите си сетива да разпознават кое идва от плътта и кое- от духа. Сетивата ни подлежат на обучение, което става чрез упражнение. Трябва време, за да се преодолее плътта. За обратното(влизането в греха) също трябва време- и то не става изведнъж. Сатана ни подмамва първо с нещо уж „невинно“. Обикновено това е една мисъл, внедрена от него в ума ни и ако размишляваме над нея, дадеме ѝ нашето внимание и се съгласим с нея, следва втората стъпка и т.н.

   Влизане в порнография също не става за един ден. Става постепенно и му трябва време да се развие, но като се развие, идва смърт.

   Излизането от греха също става постепенно. Преминава се отново през стъпки: първо духа на този грях си отива(това е нашата стара природа), след това тялото на този грях умира и греха остава без сила да ни вкарва повече в робство, както е писано в Римляни 6:5,6 „... старата ни природа(мъртвия дух, който някога сме имали, който ни вкарваше в грях) бе разпната с Него, за да бъде унищожено (и) тялото на греха, та да не робуваме вече на греха“. Или когато духът умре, тялото, което му е давало силата да действа, умира също, Яков 2:26.

   Мислете повече за това, какво казва Словото за вас, отколкото за това, каква е вашата ситуация в естественото. (Защото това, на което отдаваме повече внимание, то ни управлява.) Когато правим така, нашите сетива се обучават да виждат през „очите“ на нашия дух. Това е духовното израстване. Така можем да угодим на Бога и да станем страшни за сатана. Не като се занимаваме постоянно с дявола и го гоним. (Защото това, на което отдаваме повече внимание, то ни управлява, нали?)

   Начинът да се отървем от нежелани мисли не е да ги гоним. Трябва просто да ги заменим с мисли за истините от Словото и нечистите мисли ще останат безсилни. Когато влезе светлината, тъмнината сама си отива.

   Има нещо, на което искам да ви обърна вниманието, което според мен е от голяма важност за нашето израстване в Духа: Искам да ви обърна внимание на това, КАКВО НЕ КАЗВА Галатяни 5:16. Този стих не казва: „Не изпълнявай пожеланията на плътта, за да можеш да ходиш по Духа!“ Въпреки, че много често ние го разбираме точно по този превратен начин. Казваме си: Само ако мога да спра да псувам; само ако мога да спра да пожелавам чуждото; само ако мога да спра да изневерявам; да спра да пуша; да спра да пия; да спра да завиждам; да спра да мисля зло на хората; да спра да клюкарствам; и т.н. и т.н. Ако мога да постигна всичко това в своя живот, тогава ще мога и да ходя по Духа, и да повярвам на Словото, и тогава чак мога да се надявам на някаква помощ от Бога. НЕ, братя и сестри! Галатяни 5:16 не казва това! Там се казва: „Ходи по Духа и (тогава) няма да изпълняваш пожеланията на плътта.“ Смисълът е съвсем различен. Казва ПЪРВО ЗАПОЧНИ ДА ХОДИШ ПО ДУХА, и чак след това един ден ще осъзнаеш, че си спрял да изпълняваш пожеланията на плътта, т.е. нямаш вече това влечение към тъмнината, нямаш вече и желанието да изпълняваш пожеланията на плътта. АЛЕЛУЯ! Виждате ли разликата между нашия начин и Божия начин? Когато влезеш в една тъмна стая не чакаш първо тъмнината да си отиде и чак след това да пуснеш светлината, нали? Тогава защо постъпваш по друг начин с духовните неща? Принципът тук е един и същ.

   Обещанията на Христос  се изпълняват в нас веднага след като се новородим. Те не са някаква награда за доброто ни поведение!?! Тогава защо живеем живота си като че ли са? Ефисяни 4:24 казва: „Облечи НОВИЯ ЧОВЕК, който е създаден по образа на Бога СВЯТ“ Ти не си в процес да ставаш свят, ти си създаден свят в момента на своето новорождение от Този, Който те е създал. Нищо не е от теб!

   Ключът е разбраното от теб Слово на Бога да обсеби цялото ти внимание, а не твоя проблем. Това означава „да ходиш по Духа“, защото Исус каза „Думите, които изговорих към вас, те са Дух и те са живот“, Йоан 6:63. На тези думи трябва да повярваш и те ще променят всичко в теб. „Да ходиш по Духа“ не значи да изглеждаш духовно, каквото и да значи това; не значи да се облечеш в черно; нито да не переш в четвъртък; нито да постиш всеки петък; нито да ходиш редовно на черква; нито да си плащаш редовно десятъка; нито ...

   Ако се съсредоточиш върху думите на Исус и ги разбереш и ги приложиш, доколкото можеш в момента, тогава Неговият живот ще протече през теб и чак тогава започваш да даваш плод. До тогава не даваш плод, защото не си вкоренен в Лозата.

   Филимон 1:6 „Вярата започва да работи СЛЕД като осъзнаем и разберем всяко добро нещо, което имаме в Христа Исуса.“- по превода КИНГ ДЖЕЙМС на библията.

   Аз не знаех какво имам в Христос, затова не можех да го използвам в живота си- нямах вярата за него. Но сега знам и вярата ми е силна.

   Ако мислиш, че си безпомощен, НЕ си. Твоята болест, твоята депресия, твоето пристрастяване към греха- те са безпомощните тук!

        ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

   Ако разберете принципите, заложени в този материал, това ще ви направи неспособни да се присъединявата отново към религията на днешния ден. Ще промени тотално живота ви и ще ви приготви за влизане в лично отношение с Бога. И това не са празни приказки. Трябва да минем на твърда храна, за да можем да израстнем във вярата си. Евреи 5:14 „Но твърдата храна принадлежи на онези, които са пълнолетни, които чрез упражнения са обучили (те сами са ги обучили) своите сетива да разпознават добро от зло.“ Защото всеки, който се храни с мляко, си е още бебе и не е готов за духовната борба.

Andrew Wommack MI. Colorado Springs, Colorado, USA