Божието изкупление Или спасението ни от греха
2Коринтяни 5:19„Бог в Христа примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им и че повери на нас посланието на това примирение(т.е. Той даде тази задача на нас, ние да го разказваме на света)“
Божието изкупление има за цел да ни освободи емоционално, за да действаме в живота си, без да сме принудени да мислим непрекъснато за своя грях. Нашият грях не трябва да господства в съзнанието ни. От него трябва веднага да се отвърнем (да се покаем от него), но също така трябва и веднага да го забравим. Това е така, защото и Бог го е забравил вече. На което се концентрираш, то става и господар на живота ти: на греха, а от там на смъртта; или пък на Духа, от там на живота.
Ефисяни 1:3 казва: „Благословен да е Бог в небесата, Отец на нашият Гопод, Исус Христос, който вече ни е благословил (в минало време) с всичките духовни благословения в небесни места в Христа Исуса“. Това вече ни е дадено, заедно с нашия новороден дух, сега и тук, а не в Небето само.
2 Коринтяни 5:7- Ако някой е в Христос, той е ново създание, старото отмина и ето всичко стана ново.
- Святият Дух, Който възкреси Христос от смъртта, за да живее в теб, както е писано в Ефисяни 1:19,20;
- Ума на Христос: няма нужда да се молиш да го получиш, защото той вече ти е даден, както пише в 1Коринтяни 2:16- „Ние имаме ума на Христа“;
- Пълната вяра: Няма нужда да се молиш за повече вяра, защото вече ти е дадена вярата на Христа- Галатяни 2:16 до 20, Филипяни 3:9, а в Римляни 12:3 се казва, че Бог вече даде на всеки новороден човек пълната вяра, а не част от нея, за да се молиш за останалата. Бог е „Повече от достатъчен“, Той е Ел Шадай.
Апостол Павел казва в Галатяни 2:20, че вярата, която той има е вярата на Божият Син, а това също важи и за теб, и за мен.
Заедно със Святия Дух, плодът на Този Дух е също изсипан в нас. Галатяни 5:22- плодът на Духа е: любов, мир, дълготърпение, благост, кротост, себеобуздание. Изсипани са мирът, любовта, дълготърпението, любовта на Бога, а също и кротост и себеобузданието. Римляни 5:8 учи, че Бог вече е насочил Своята любов да дойде към нас, докато ние бяхме още грешници, 5:9- а колко повече сега, когато сме вече изкупени, платени с кръвта на Исус, Бог ще ни пази от гнева на сатана.
Нашият Бог гледа на доброто, позитивното в нас, това, заради което си заслужава всичко. Иначе Той не би създал човека, ако не гледаше на потенциала, който е заложен в него. Иначе би казал:„Не си заслужава!“ и с нас ще бъде свършено.
Римляни 8:18- „Аз виждам, че страданията на нашето настоящо време не заслужават дори да бъдат сравнявани със славата, която ще бъде изявена чрез и в нас.“ Нищо от ужасите на тази земя няма дори и да заслужава да се помни на Небето, когато славата на Бога изгрее в нас.
Изкуплението ни включва освобождение не само от греха, но също и освобождение от естествените последици на този грях. Дяволът разчита хората да не знаят това и така да не могат да приемат пълното си освобождение.
Ефисяни 4:24 казва, че новият човек (християнинът) е създаден по образа на Бога праведен и свят (няма да стане в последствие, а вече е, още при създаването си). Ние сме създадени святи и без нито един упрек. Има разлика между това да си без нито един упрек, и това да си без грях. Това са две различни неща. Ти може да си обявен за „без упрек“, когато всъщност си достоен само за упрек. Това е само по благодатта на Бога. Светостта ти е подарена от Бога- в Римляни, глава 5 говори за това на няколко места.
И така, изкупените не трябва да живеят постоянно с чувството за грях. Точно обратното, трябва да живеят свободни от това чувство. Аз не съм стар грешник. Аз бях, но сега съм Божията праведност. Знам, че греша, но пак не трябва да живея със съзнанието, че съм „грешник“.
Това са важни истини. Осия 4:6 казва: „Моите хора погиват поради липса на знание“. Тук Бог говори за християните, а не за хората от света.
На което се концентрираш, то става голямо в живота ти. Често се концентрираме на греха, а от там и на дявола и те стават големи. Трябва да се концентрираме повече на заплащането за този грях, направено от Исус; на това, че то е повече от достатъчно. Това заплащане ни предложи мирът, който ни е необходим, за да ходим с Исус и да можем да растем в Него. За да сме успешни в ходенето си с Господа, трябва да се научим да общуваме с Него, като че сме абсолютно чисти, както е и Самия Исус. Без никакво чувство за грях. Евреи 10:2 казва, че ние, веднъж очистени, не бихме имали никакво съзнание за грях. Цената, с която е платено за този грях, е значител-но по-голяма от него. Разбира се, това важи само за човек, изкупен от кръвта на Исус. Ние сме свободни от това постоянно размишление върху греха и сатана. Нашето себеусещане не трябва да е като на „бито куче“. Ние трябва да се обхождаме с достойнството на Божии деца, каквито сме. Носители сме на Божията слава и на Божията праведност.
Аз няма нужда да претърпявам отделяне от Бога, срама или удара от Бога за моя грях, защото Исус вече го направи вместо мен.
Исая 53:5 и Матей 8:17 говорят за това, че каквото ние вършим, е виче платено, но и последиците му са вече платени.
Йоан 4:24 казва, че Бог е Дух. В твоя дух ти си бил простен за всичкия си грях, който си правил, правиш или ще направиш в целия си живот. От сега нататък Бог не вижда стария „ти“ и за Него няма никаква причина вече, да не общува в пълнота с теб. Като те погледне, той вижда само любовта, с която си възлюбен от Неговият Единороден Син, такава, че Христос се подлага доброволно на всичките тези мъки и унижения от човеци и то за какво? Само за да има удоволствието да прекара с теб вечността. Това е огромната и необяснима любов на Господ Исус. И Отец, защото Го обича много, обича и този, когото Той обича. Така ние ставаме деца на Отца, а Той- наш Баща. Отец не само видя мъките на Сина Си, но и беше необходимо Сам Той да Му ги нанесе. В Исая 53:9 се казва, че в устата на Исус не се намери измама, нито пък грях се намери в Него, но (53:10) въпреки това Бог беше удовлетворен да Го нарани. Т.е. гневът Му е бил удовлетворен в нараняването на Единородния Му Син. Бог ти прощава не защото ти си лазил по корем, за да се покайваш, да се самоизмъчваш, да се самонараняваш, не защото е видял твоето засрамване от греха ти, а защото Бог видя срама, паднал върху Неговия Син, видя нараняването, унижението и мъките на Неговия Син, затова Той ти прощава. Защото те вижда през очите на Сина Си. Вижда те чрез любовта на Сина Си.
В Изход 12:5 се казва, че човек носи агне, жертва за своя грях, на свещенника, който трябва да прегледа внимателно това агне. То трябва да е идеално, без недостатък, защото е символ на Божият Син. Само идеално агне може да се принесе в жертва за греха. Свещенникът не се интересува от качествата на човека, донесъл агнето, или какъв е неговия грях, а само от това, дали жертвата ще се окаже достатъчна и задоволителна. В нашето време, този свещенник е Отец и Той ни най-малко не се интересува от това, колко голям е нашия грях, нито от това, колко зли сме ние, а от жертвата, която сме донесли със себе си пред Трона Му. Понеже нашата жертва е „повече от достатъчна“, ние сме опростени от всички грехове на нашия живот преди дори и да поискаме тази прошка, само защото принадлежим на Исус.
Така и от нас Бог изисква да прощаваме, още преди и да ни е поискана прошка, точно както и Той ни прости. Бог никога не иска нещо от теб, ако Той не го е направил за теб предварително!
Исая 54:7- „За кратко Аз ви бях изоставил, но с голяма милост ще ви взема отново“. Преди да дойде Исус, много пъти Божия гняв беше изливан върху земята. Но сега, чрез Исус, само Божията милост се излива върху нас.
В Исая 54:8 Бог Се нарича „нашият Изкупител“. Т.е. тези думи са изговорени от Исус Христос. Тук Той обещава, без условия за нас, да излива вечно върху нас милостта Си, не Своя гняв. Исая 54:9- продължава, като обяснява горното със завета, сключен между Него и Ной, че тези води никога вече няма да залеят земята. Със същата клетва сега, след изкуплението, направено от Исус, Бог се заклева на новозаветните хора, че ще излива само милостта Си над тях и над земята им. „Аз ви се заклевам, че няма да ви се разгневя вече, нито да ви смъмря“. Няма поставено никакво условие за нас. Така че това е един безусловен завет.
Заветът с Ной беше един безусловен завет, заветът с Исусовите последователи, е също така безусловен. Бог не каза: „Ако ти си добър, ако не ме ядосваш, тогава Аз ще изливам само милостта Си над теб и земята, а в противен случай, ще ти се гневя.“ Той не каза това! Така че ние получаваме Неговата милост съвсем безплатно, без каквото и да е изискване за нас.
Ефисяни 1:7 определя изкуплението, че то е всъщност „прощение на нашите грехове“. В съгласие с това, тъй като ние сме изкупени от Исус за вечността, означава, че също сме и простени веднъж и завинаги до века. Нашата съвест е свободна от усещането за грях и така сме освободени да развием отношение с Бога и да влезем в почивка с Него.
Така че Битие 9:11 и Исая 54:9 слагат основата на един нов завет на Бога с човека, който е безусловен, завета на изкуплението чрез жертвата на Исус. Независимо какво вършим ние, Бог няма да излива повече гнева Си, нито върху хората, нито върху земята им.
Хората говорят, че Бог ги наказва, защото те не са живяли свято. Затова са дошли болест, смърт, умопобъркване, бедност, инвалидност, или пък някое природно бедствие, като земетресение, наводнение, ураган и т.н. Това не е вярно! Защото Исая 54:9 казва, че в Новия завет, без никакво условие за нашето поведение, Бог няма вече да излива гняв върху нас и земята ни. И то е, защото гневът на Бога е утолен от Исусовата жертва на кръста. Явно, че жертвата на Исус беше много по-мащабна, отколкото можем да си представим. В „последните времена“ Бог няма да излива гнева Си над нас. Този, който ще излива гнева си върху човека сега е врагът на Бога- сатана. И гневът му сега е по-яростен отвсякога, защото пред очите му Бог ни измъкна от неговия капан. Алелуя!!! Дяволът би се радвал да те заблуди и ти да мислиш, че сатанинските му дела са Божии. Той винаги се е старал да измести Бог от нашите сърца. Той излива своя гняв и го приписва на Бога. Но не се бойте. Както е писано в Римляни 5 : 8-ми и 9-ти стих Бог беше насочил Своята любов към нас още докато бяхме грешници, а колко повече сега, когато сме изкупени чрез кръвта, Бог ще ни защити от гнева на сатана! АЛЕЛУЯ! Затова не е добро за нас да живеем живот на грях, живот с дявола, защото така закоравяваме сърцата си към Бога, преставаме да чуваме неговите инструкции и точно това е вратата, през която сатана вкарва своя плод в нашия живот. А плода му, според Йоан 10:10 е: смърт, болест, лишения, нарушени взаимоотношения и т.н. Сатана никога не носи изцерението, но той е този, който носи болестта.
Исая 54:10- „защото ако и да изчезнат планините и да се отместят хълмите, пак Моята благост няма да се оттегли от теб, нито Моят завет на мир няма да се помести, казва Господ, Който ти оказва милост“. Тук хората ще кажат: „Да, обаче това важи само за тези хора, които Го търсят, които живеят свято, които са чисти“- това са приказките на света, Библията говори друго.
Бог е решил чрез добрина да победи греха, това пак е едно невероятно решение. Нашата логика ни казва точно обратното. Но Бог казва в Римляни 2:4- че добрината на Бога е това, което унищожава силата на греха в твоя живот, а не гнева на Бога, или твоят страх да не бъдеш отхвърлен от Него, поради своя грях. Гневът на Бога и страхът ти от Неговото отхвърляне, могат само да затвърдят позициите на греха в живота ти. Те не могат да ти помогнат срещу греха. Животът на праведност трябва да се получи не вследствие на страха ти от последствията от греха, а като естествена реакция на Божията безусловна любов към теб. От благодарност за Божията безусловна любов, трябва да пожелаеш да живееш в правда.
Ние сме учени от религията, че Исус е приел върху Себе Си само греха ни, а ние трябва да понесем неговите последствия, т.е. срама, нараняването от този грях, болестта, която идва от него, упреците от хората, за това, че сме го извършили. Всичко това е наше и ние трябва да го понесем. Не, това е грешно! То не е библейско! Последствията също са приети от Исус. За нас не е оставено никакво плащане, след като вече сме приели жертвата на Исус.
В духа си ти вече си идеален, имаш същия дух, като този на Исус. С този дух, който имаш сега, ще прекараш вечността. Той е перфектен. Това казва Бог. Повярвай Му! Чудесата стават не защото живееш свято, а защото си повярвал на Бога. Това е същото, което направи и Авраам.
Законът никога няма да ти каже за добрината на Бога, нито за милостта Му, нито за Неговата благодат. Той няма за цел да те заведе в отношение с Него. Законът само може да подхрани твоята гордост, че си „изпълнил“ по-голямата част от този закон и така да ти открадне спасението.
Целта на закона по-скоро е да ти покаже що е грях и също, че ти си безсилен сам да се справиш с него. Не можеш със своето усилие да се спасиш, трябва ти Спасител, защото ти си абсолютно безсилен. Характерът на закона е такъв, че той се концентрира върху тази точка от него, която ти не си изпълнил, уголемява я и те осъжда върху нея, без въобще да го интересува какво си успял да изпълниш. Концентрира се само върху неуспеха ти, върху твоя грях. Така че по своят характер, законът само упреква и осъжда. Същото е характерно и за хората на този закон, т.н. религиозни хора. Техният характер е такъв, че те само упрекват и осъждат другите, а себе си оправдават. Исус дойде да ни освободи, както от закона, така и от религията, която го държи жив.
- Церемониалният закон, който учи какво да е облеклото, храната, питието ни, кои дни да се почитат, как да се почитат и т.н.
- Законът, записан върху камък, т.е. 10-те Божи заповеди, както е записано във 2Коринтяни 3:6 „Който ни направи способни служители на един нов закон, не на буквата, а на Духа, защото буквата убива, но Духът дава живот.“ И продължава нататъка в 3:7 така:„но ако службата на това, което носи смърт, което беше издълбано на камък, беше с такава слава, то колко повече службата на Духа, Новият завет ще носи слава, която не отминава...“; 3:9- „ако службата на упрека, на осъждението е славна, то колко повече службата, на това, което докарва правда, ще го надмине по слава“.
Когато нарушаваме 10-те Божи заповеди, нашия грях, от който не сме се отвърнали, ще отвори врата за сатана, за да разрушава живота ни точно в областта на този грях. Но Бог няма отношение към това, което идва до нас, сатана има.
1 Коринтяни 15:56 казва:„Жилото но смъртта (силата й) е грехът, а силата на греха е закона, но победата ни идва от Христос.“
Ако се подчиняваш на греха, ти се подчиняваш на сатана, неговия автор, Римляни 6:16. Така сатана става твой господар и той ще донесе със себе си своите плодове от Йоан 10:10. Но към Бога ти винаги можеш да се върнеш, като при свой Баща и да се отвърнеш от пътя на сатана. По този начин и последствията от лошия път, също ще избягат от теб, Яков 4:7.
Новорождението променя твоя дух. Той оживява. В духа си ти си напълно простен и изкупен и чрез този свой дух ти вече можеш да влезеш в общение с Бога, Който е също Дух. Това трябва да стане чрез дух, но и в истина (Йоан 4:24). Този твой дух е и мястото, където Бог се настанява да живее в теб. Когато погледне към теб, Бог не вижда твоята грешна природа, твоята душа (емоции, мисли, пожелания), нито пък твоята плът, а вижда само изкупения ти дух, т.е. вижда само това, което е Негово в теб.
Така Бог е планувал чрез Исус да ни освободи от осъждението на нашите постянни провали, нашия постоянен грях.
Осъждението е едно главно оръжие на сатана. То не е от Бога. Божието оръжие е доброта, Римляни 2:4.
Религията ти е насадила, че ще бъдеш отделен от Бога завинаги, поради своя грях. Ти вярваш в това, виждаш че не заслужаваш нищо добро от Бога и се отдръпваш сам от общение с Него, а не трябва. Точно тогава най-много е необходимо да се доближиш към Бог. Сатана те убеждава, че вече си отхвърлен и ще трябва пак отново да се бориш за Божието внимание и помощ, за отговор на молитвите си и т.н.
Евреи 9 – Исус предложи Себе Си за жертва веднъж и това беше завинаги. Няма нужда да се прилага кръвта Му отново и отново в нашето ежедневие. Той издейства вечното изкупление за нас и като залог или предплата изкупи напълно духът ни и се настани да живее в него.
Водното кръщение не трябва да се извършва преди човек да е приел Христос за свой Бог и Спасител. Има много хора, които са кръстени, а не са спасени, а също и такива, които нямат водното кръщение, но са спасени (разбойникът, разпнат до Исус). Ролята му е на печат, утвръждаване на завета, сключен между този човек и Бога. Водното кръщение не ни спасява, ако ние предварително не сме били вече спасени. То само подпечатва това, което е било извършено.
Евреи 9:14 казва, че Исус освободи нашата съвест от „мъртви дела“, т.е. дела, чрез които ние се стремим да предразположим Бога към себе си, или „да се спасим“. Бог казва, че нашата съвест трябва да е свободна от чувството ни за грях и от тези мъртви дела, за да можем да растем духовно и да имаме здраво отношение с Него. Нашите „мъртвите дела“ не са необходими на Бога, но са необходими на нас. Така се чувстваме по-значими и „достойни“. Те хранят гордостта ни. Такива са например изчистването от грях, като се прилага кръвта на Агнето ежедневно, ежечасно, при всяко наше съгрешаване- отново и отново. Това не е библейско. Кръвта на Божието Агне, за разлика от старозаветното агне, се прилага само веднъж и е достатъчна за цял живот и завинаги. =Евреи 10:2= „ защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта си за грехове“. Така е в Новия завет: след очистването, ние преставаме да принасяме повече Жертвата си и да прилагаме нейната кръв на олтара, защото вече сме усъвършенствани до пълнота и съвестта ни е очистена от усещане за грях.
В нас трябва да остане усещането за Спасител, вместо усещането за грях.
„Мъртви“ са делата, които са били изисквани от Стария завет и които ние автоматично прилагаме и в Новия. Например в Стария завет, чрез жертвоприношенията ежегодно се е извършвало и възпоменание за греховете на хората, Евреи 10:3. Повечето християни по подобие на това от Стария завет, всеки път, когато започват да се молят, задължително си припомнят греховете, знайни и незнайни, правят своята жертва- кръвта на Исус и чак тогава, отново очистени, пристъпват към молитвата си. Това са т.н. мъртви дела. Това не е библейско. Така се извършва „спомена за грях“ от Евреи 10:3, от който ние сме вече освободени. Това се случва, когато пристъпваме към молитвата си в плът, вместо в дух. Ако се молиш „в дух и истина“, по Йоан 4:24, няма дори и да имаш спомен за грях, защото грях вече не стои между Бога и твоя изкупен дух, а напротив: ти и Бога сте едно в Духа. Само твоите плът и душа ти пречат, но ти и така не се молиш в тях, а в своя дух.
Евреи 9:12 казва, че сме получили вечно изкупление, 9:15 казва, че ние имаме и обещание за нашето вечно наследство, т.е. общението ни с Бога във вечността, така че при грях, не отпадаме от спасението си и няма нужда да се новораждаме отново, да се кръщаваме отново и т.н.
Евреи 10:10 – ние бяхме изчистени и святи чрез жертвоприношението на Исусовото тяло и „веднъж завинаги“.
Евреи 10:12 – Исус след като предложи жертвата за греховете ни завинаги, седна от дясната страна на Отца Си, т.е. и Той също влезе в почивката на Отца. Сега към тази група, влязла вече в Божията почивка, се очаква да се присъединим ти и аз, и Божията радост ще е пълна. Разбира се и нашата радост ще бъде пълна. Влизането ни в Божията почивка е целта на Бога за всички нас.
Неизчистеният грях ще предизвика у теб затруднение да се молиш, защото твоят дух няма да е в мир с теб поради този неоправен грях. Това ще затрудни връзката ти с Бога. Писаното Слово на Бога също ще те разобличава, а също и Святият Божи Дух. Бог е разположен към теб завинаги, но ти си този, който се отдръпва.
Евреи 10:14 Чрез едно жертвоприношение Исус усъвършенства до перфектност онези, които бяха изчистени.
Това е направено веднъж и завинаги.
Евреи 12:23 казва, че „духът на праведните е направен перфектен“.
Ефисяни 1:13 казва, че духът ти, след като е направен перфектен, е бил също и запечатан от Святия Дух така, че твоят грях няма да може да проникне там, а си остава в душата (умът, емоциите) и тялото ти.
1Йоан 4:17 „защото както е Исус, такива сме и ние в този свят“. Така Библията говори, че ние сме идентични с Исус, тук на земята. Това разбира се не се отнася за нашата плът (тяло и неговите апетити) и душа (чувства, емоции и ум), а се отнася за нашия дух. Нашият новороден дух е равен по помазание и сила с Неговия дух. Затова ние можем да вършим делата Му и „по-големи да вършим“. Силата идва от духа.
Християнинът е ново творение на Бога. Той е духовно същество, което има способността да изпитва всичко чрез духа.
Сатана може да атакува душата или тялото ни чрез нашия грях. Той ще донесе със себе си в душата ни такива плодове, като депресия, объркване, обезкуражаване, емоционална болка, душевно нараняване. А в тялото ни може да донесе болест и смърт.
За християнинът чувството за грях е голям проблем, но съвременната черква е уголемила това чувство дотолкова, че той получава огромно осъждение и фалшиво отхвърляне от Бога. Така грехът става център на вниманието на всеки християнин.
Вместо грехът да се уголемява пред нас, трябва да се набляга за Исусовото заплащане за този грях. Не трябва да се акцентира на греха и дявола, а на изкуплението на Исус и на Божия план за нас. Исая 52 – лицето на Исус беше обезобразено, както не е било на никой жив човек. Всичките болести, всичките дефекти, инфекции, влезнаха изведнъж в Неговото тяло. И ако една болест може да изяде лицето на човека и да го обезобрази до неузнаваемост, то колко повече всички заедно, могат да го унищожат, така че дори и да не прилича на човешко лице, а унищоженото Му тяло не е приличало на човешко тяло. Затова Бог закри слънцето, за да не го види някой от нас, защото само от гледката веднага ще умре. И Той така ни е жалил, като истински Баща, че не е искал никой от нас да загуби живота си от гледката на Сина Му. Тази гледка е била ужасяваща. Никой човек не би могъл да направи това голямо поражение на Божия Син. Само Бог!
Галатяни 3:13 казва, че Исус ни е изкупил (освободил) от проклятието на закона. Освободени сме от проклятията, сложени върху нас в Стария завет.
Стандартът на 10-те Божи заповеди е Божия стандарт, но поради нашата греховна природа, ние не можем да го следваме успешно. Законът трябваше да дойде, за да ни покаже греха, в който сме живяли преди него. Римляни 5:13 „грях няма, докато няма закон, който да го определи“. Това е защото преди да дойде закона, хората са загубили дори и представа за това какво е право и какво- не. Така никой не е можел да ги държи отговорни, след като е нямало закон, който да ги осъди за грях.
Законът даваше сила на греха, 1Коринтяни 15:56; законът носи осъждение и убива, 2Коринтяни 3:9; законът донесе гняв и бунт, Римляни 4:15, но където няма закон, там няма и престъпление.
Преди закона, грехът е бил маскиран и скрит. Сатана е действал и хората дори и не са знаели какво става с тях. Ролята на закона беше, да изкара греха и сатана на светлината, за да можем ясно да ги видиме.
Но какво става после? Хората започнаха да се самоиздигат и самовъзвишават чрез този същия закон, а от друга страна да бият с пръчка по главата и да унижават братята си, пак чрез него. Така идва осъждението за другия и възвеличаването на себе си. Пример за това са фарисеите, както и религиозните хора в наше време.
Галатяни 3:21 пита: Тогава законът дали не действа срещу Божиите обещания? Отговорът е: Да не бъде!
Законът е свят, перфектен и чудесен. Но ние не сме. За нас и за целите на Бога за нас (да ни доведе до общение с Него), законът не е бил подходящ. Обаче целта на Бога за съществуването на закона беше изпълнена. Той ни показа нашия грях и безсилието ни да се справим с него. Но с това се свършва. Повече цели законът няма.
Галатяни 3:23- „преди да дойде вярата, ние бяхме под закона, докато не дойде времето на вярата“. 3:24- „така законът стана нашата бавачка (детеводител), да ни доведе до Христа, за да се оправдаем чрез вяра.“ 3:25- „но след идването на вярата, не сме вече под закона.“
Евреи 7:19- Законът не направи нищо или никой, перфектни. Той не те направи перфектен, нито пък по-силен, да се справяш с греха. Законът само ни доведе до по-добрата надежда, която имаме в Новия завет.
Старият и Новият завет не се допълват взаимно! Обратното! Те са взаимно изключващи се. Старият завет базира отношението ни с Бога на нашите дела, а Новият- на това, което Бог направи за нас. Виждате, че разликата е Христос.
Старият завет те поставя в затвор отвън. Той те ограничава в твоите действия само отвън. По желанието на твоето грешно сърце посягаш да направиш нещо и Бог веднага те спира, като те удря с проказа или направо смърт. Ти си ограничен в своята злина, но сомо отвън. Поквареното ти и зло сърце не е променено. Желанието ти да правиш грях е останало и дори е по-силно сега в теб. Ти си все още плътски човек. Бог винаги е знаел, че Стария завет няма да даде решението, но той е бил необходим, да запълни празнината, докато дойде Новия.
От друга страна Новият завет има духовната сила и мощ да влезе в сърцето на човека и да промени нещата отвътре навън (Евреи 8:10). Вече желанията ни се променят. Разбирането ни за Бога е най-точното до този момент от цялата история на човечеството след Адам. Бог не е вече някъде там във Всемира, а живее вътре в нашия дух. Слезнал е да живее на земята, между хората. Нямаме вече нужда от „Светая Светих“ и първосвещеник между нас, който да е наш посредник с Бога. Един е нашият Първосвещеник, и Той не умира. Нашето цяло същество се променя. Желанията ни са променени, защото духът ни е новороден и ние ставаме духовни хора.
И друга промяна стана, когато Бог премина от Стария към Новия завет: Свещенничеството беше сменено от чина на Аарон, в чина на Мелхиседек. Защо беше необходимо това? Ето защо: Аарон и брат му Мойсей са от племето на Левитите. Исус е от племето на Юда. По Стария завет, според закона на Мойсей, само Левити и то не всички Левити, а само преките наследници на Аарон, могат да свещенодействат. Това право не се дава на никой друг под Стария завет. Дори и на царете, а още по-точно никой под този завет не може да бъде едновременно и цар, и свещеник. Цар Саул пострада, защото смеси двете. Всичко това се подкрепя от закона, който Бог даде на Мойсей.
Така че по този закон, Исус не може да наследи свещеничеството, защото Той принадлежи не на Левитите, а на Юда. Освен това не е дадено на свещениците от този завет да бъдат едновременно царе и свещеници, какъвто беше, и е завинаги Исус. Как тогава можеше това да стане? Със смяната на свещеничеството се сменя и закона, който го подкрепя. Така е било винаги.
Евреи 7:1-2 говори как Абрахам е плащал десятък на Мелхиседек, свещеник на Бога и цар на тогавашния Йерусалим. Този човек не е бил по кръв от Аврамовото коляно, т.е. той е бил езичник. Десятък се плаща на по-велик от теб, така че Мелхиседек е бил по-велик от Аврам.
В Псалом 110:4 е записано следното пророчество: „Закле се Господ,... Ти (има се впредвид Месията) ще бъдеш свещеник до века, според чина Мелхиседеков.“ Давид е този, който пише това. Месията също е и от Давидовото коляно, т.е. Той е и Цар, но по горното пророчество, ще е и свещеник. Това не е могло да бъде изпълнено, когато е било пророкувано. Мойсеевият закон не е разрешавал това да стане.
Евреи 7:12 казва, че тъй като свещеничеството е сменено, било е необходимо да се смени и закона, на който това свещеничество служи, т.е. Стария завет.
Евреи 7:17 цитира пророчеството на Давид за Месията от Псалом 110:4. И в Евреи 7:18 се анулира закона (Старият завет) поради слабостта си, и поради това, че не принася полза. Анулира, означава да се заличи от съществуване, сякаш никога не е било, защото от Евреи 7:19 „законът не усъвършенства нищо“.
Евреи 8:10 потвръждава пророчеството на Еремия в Еремия 31:31-34, изречено за Новия завет, че този завет ще промени сърцето на човека, промяната му ще става отвътре навън, а не както е в Старият завет- да сме ограничавани само отвън като с осмирителна риза, а старият човек да си седи непокътнат.
Религията казва: „Прави право и ще бъдеш прав!“.
Бог казва: „ Приеми Ме в себе си, приеми моите истини в сърцето си и ти ще получиш ново сърце, нови желания и ще започнеш естествено да вършиш правото, а не греха.“ Ето къде е разликата.
Евреи 8:11 казва, че няма нужда вече някой да те учи за Бога, защото ти ще Го познаваш отвътре (от сърцето си). Това няма да е вече само решение на твоя ум, а ще бъде едно дълбоко разбиране на сърцето.
Християнството казва, че ние сме народ от царе и свещеници, точно както е и нашата глава Христос. Всеки един от нас е цар и свещеник едновременно. Това го пише в Откровение 1:6. Така че ние имаме право да свещенодействаме в домашни условия, като например да вземем Господна вечеря, да помажем някого за сила, за изцерение или успех, да благословим с Божието благословение, да се изповядаме помежду си за грях и т.н.
И друга промяна настъпи. Тя е изложена в Евреи 8 и е потвърждение на пророчиството от пророк Еремия в Еремия 31:31-34. Горните две глави (Евреи 8 и Еремия 31) са свързани помежду си. Те обясняват преминаването от Стария към Новия завет. В Евреи 8:13 се казва, че ние не сме едновременно под двата завета- под Стария до „известна степен“, а под Новия напълно. Не, това не е така!!!
Не можем да живеем едновременно и под Стария, и под Новия завет, защото те не се допълват, а се изключват напълно.
Евреи 7:18- Старият завет е напълно унищожен, за да отстъпи място на Новия.
1Йоан 2:2 казва, че греховете на целия свят са платени на кръста.
Евреи 8:12 „Защото Аз ще съм милостив към тяхната неправда; а техния грях и злината им Аз няма да помня вече.“ Това е директно от пророчеството на Еремия в Еремия 31:31-34. В Новия завет Той ще е „милостив към нашата неправда и нашия грях Той няма да помни вече“. Разбира се това се отнася за тези, които са приели жертвата на Сина на Бога за човеците, т.е. взели са решение да следват Исус. Но забележете, че тука не се поставят никакви условия за нас. Не се казва: „ако вие направите това, то тогава Аз ще направя това“. За нас, новородените чрез Исус, има само един, единствен грях, за който Бог ще ни осъди, и той е да отхвърлим Божия Син. Сам Исус казва в Йоан 16:8: „Когато Святият Дух дойде, Той ще разобличи света за грях.“ 16:9-„Грехът, за който ще бъдете разобличени е грехът, че не сте повярвали на Мене“. Тук не се говори за някакъв персонален грях, а само за ЕДИН грях, че не са повярвали на Исус. Това е всичко. Друг е въпросът, че ако постоянстваш в някой грях, това говори, че ти не си повярвал на Исус в областта на своя грях.
Безплатни грехове няма! Ако не се отвръщаме от някой грях, докато все още го вършим, ще носиме и неговите последствия. Когато се отделим от него и последствията му ще избягат, заедно с техния автор, виж Яков 4:7. Т.е. цялото дело на сатана ще се отдръпне от нас.
Святият Дух ще ни показва греха по пътя, защото той работи за разминаването ни с Божия план за нас. Грехът трябва да си отиде, защото ако той се загнезди в нас, няма да можем вече да вярваме на Исус в тази област от нашия живот, а това е точно ЕДИНСТВЕНИЯ грях, за който ще бъдем осъдени.
Във Второзаконие 28:1-14 са записани благословенията, които ще дойдат до теб, ако си изпълнил целия закон. А от 28:15 до 28:68 са записани всички проклятия, които ще те сполетят, ако не си изпълнил пак „целия“ закон. От пръв поглед се вижда, че проклятията за нас са много повече от благословенията.
На света е имало самоедин човек, Който е успял да изпълни всяка точка на Закона и да бъде обявен за праведен. Това е Исус, моят Изкупител. Той ми дава Своето благословение от това, че е изпълнил Закона, а в замяна аз трябва да Му дам своето проклятие, което съм заслужил, защото не съм изпълнил Закона и с това сметката е платена. Колко е просто и пак много хора се затрудняват с решението си. Чети проклятията от Второзаконие 28:15-68 и казвай: „Да, това би трябвало по заслуга да е мое, но моят Изкупител го взе и в замяна ми даде благословението Си от факта, че Той е изпълнил тази точка от закона. Я аз по-добре да прочета благословението си, да го приема като мое и да го очаквам да се сбъдне в моя живот.“ Толкова е просто. Всяко лошо нещо, което ви се случи, търсете го в списъка на проклятията, цитирайте го, че то вече принадлежи на Исус и сега, освободени от него, се обърнете към благословенията, където ще намерите съответното му благословение, което по право вече ви принадлежи.
Едно от изредените проклятия е „мухъл“ по нашите стени. То може да има естествена причина, но пак е проклятие. Това проклятие е записано във Второзаконие 28:22 (там погрешно е преведено „мана“ но всъщност е мухъл). Там се казва, че Бог ще те порази с „...; мухъл“, ако не си направил нещо както трябва. Но, чрез делото на Исус, ние получаваме Неговата правда и святост (Римляни 8:4). Той е изпълнил това, което ние не сме и в Галатяни 3:13 се казва, че Христос ни е освободил от проклятието на закона, едно от които е и този мухъл. Така че ти говори на мухъла директно, както Исус е говорил на смокинята, и му кажи: „Мухъл, Исус те прие върху себе Си вместо мен, аз съм освободен от теб (Гал.3:13). Вместо теб, аз имам Божието благословение и те проклинам да изсъхнеш от корен и никой да не те види повече! Живот и смърт има в силата на езика ми (Притчи 18:20,21) и с тази сила аз те проклинам да изсъхнеш. Аз не съм изпълнил закона, но моят Изкупител го е изпълнил и така аз съм го изпълнил. Нямаш законно право да останеш, махай се!“ Исус ни заповяда да говорим директно на планината и да ѝ заповядаме какво искаме тя да направи. Планината, в случая е този мухъл. Тази молитва е била използвана от пастор Андрю в един случай на мухъл във влажен климат и резултатът е бил проявен след два дни. Мухълът изчезнал. Това е силата на Словото.
Божията правда се изявява в нас, които сме повярвали, без да се изисква спазване на закона. Римляни 3:21 „Но сега Божията правда е изявена в нас, без да се изисква изпълнение на закона“ 3:22 „Правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, се дава на всеки, който вярва, защото няма разлика между тях.“
Старият завет пророкува сам за себе си, че е временен и ще завърши. Еремия 31:31 а също и Мойсей каза: „Аз съм временен, Бог ще издигне след мене Пророк, Него слушайте!“- Второзаконие 18:15.
Законът е този, който държи греха жив, Римляни 7:8 „без закона, грехът е мъртъв“; 7:9,10 „законът умъртви човека, но не умъртви греха“. Ние бяхме вече заразени от този бацил, наречен грях и той изработваше смърт в нас. Бяхме си свикнали с него, не знаехме колко е опасен и също не знаехме колко тежко е нашето състояние, докато не дойде закона. Но какво стана тогава? Чрез закона, Бог ни инжектира с ударна доза симптоми от нашия собствен бацил, греха, за да почувстваме окаяното си положение и да потърсим помощ, защото с идването на закона, състоянието ни изведнъж се влоши.
Законът изяви греха (който си съществуваше в човека) с по-голяма сила. Така и симптомите на този грях удариха плътта му с по-голяма сила и той се почувства много зле, като че умира. Това стана, за да осъзнае човек, че има нужда от Спасител.
Законът ни показа положението, в което сме, за да видим ясно, че умираме.
Така че законът имаше своята важна роля в историята на човечеството, която той вече изпълни (минало време).
Нашата задача сега е да се научим да живеем в нашия Нов завет.