Братя и сестри, никой не може да проповядва евангелието на благодатта на нашия господ Исус Христос, ако не проповядва за получаване от Бога, което е основано на нашата пълна неспособност да заслужим и най-малкото Божие внимание.

   За съжаление, евангелието, което се проповядва масово сега е, че Бог дава даром, но... с нашите усилия да сме добри и ние поне малко трябва да си заслужим Божието внимание и благодат. Но, братя и сестри, в този материал ще видим (като погледнем в Словото), че горното твърдение най-малкото не е библейско и противоречи на Христовото евангелие.

   Благодатта на Бога не е нещо естествено и лесно разбираемо за нас. Това е така, защото в естествения ни живот нищо не се случва по благодат. Отношение по благодат е нещо непознато в нашия естествен живот.    Например, правителството ни се отнася към нас като се базира на нашето представяне. Законът също ни наказва или награждава в зависимост от направеното от нас и това е правилно.

   Същото е и там, където работим. Оценени сме по нашите способности и представяне, по това какво можем или не можем да правим.

   Дори и в семейството, отношенията ни се базират отново на нашето представяне, въпреки че не би трябвало да е така.

   Така че в заобикалящия ни естествен свят нямаме добър пример за това, какво означава да се живее по благодат. Но това може да се допусне в човешкото общество, защото стандартите му за добро и зло, за това какво може да мине за добро поведение, са много ниски и лесни за достигане. Нещо повече- ако излезем от тези стандарти, веднага се превръщаме в криминален контингент и вредители на обществото.

   Но нека погледнем какви са Божиите стандарти за добро и зло. Ако прехвърлим нашите закони и взаимоотношения от човешкото в Божието царство(което ние правим често), където властват Божиите стандарти за добро и зло, то никой от нас няма да може да прескочи летвата. Никой няма да може да си заслужи и най-малкото добро от страна на Бога. Защото никой от нас, колкото и „свят“ да е между своите братя, няма да има законното право да претендира дори и за най-малката добрина от Него.

   Така че нашите църковни „светци“ и „многозаслужили“ братя и сестри, са точно със същите заслуги пред Бога, както е и брата-скитник, който е дошъл в събранието с мръсни и не до там приятно миришещи дрехи, които така отвращават и отблъскват нашите „святи“ и „достойни“ братя и сестри. За нашия Бог, този мръсен брат и излъсканият, безукорен брат от първия ред са точно с еднакви заслуги и ценност. Никой от тях не е заслужил пред Бога повече от другия. А това, за повечето от нас, е много трудно да бъде прието. Аз може да съм „по-добър“ грешник от брат си, но и двамата сме с един етикет: „ГРЕШНИК“, който ни осъжда според Божията справедливост на вечно отделяне от Бога или на АДА.

   Какво представлява „Божията почивка“?

   Евреи 4:1 „И тъй, понеже имаме обещание да влезем в Неговата почивка, нека внимаваме да не би да се открие, че някой от нас НЕ е достигнал до нея.(Не е влязал в нея.)“ Горното всъщност е свързано със стиха от Евреи 3:11, където се цитира една закана на Бога, отправена към Израелтяните чрез устата на цар Давид около 450 години след като те вече са влезли в Обещаната земя: „Заклех Се в гнева Си, те няма да влезат в Моята почивка“. От тук се вижда, че да влезеш в Божията почивка не значи да влезеш в Обещаната земя (Израел).

   И продължава в (4:2) „Защото на нас беше проповядвана благата вест, точно както и на тях(тези, които не влизат в Божията почивка), но словото, което те чуха не ги ползва, понеже НЕ беше прието с вяра от тези, които го чуха“. Ето това е причината, поради която Бог им се заканва, че няма да влезнат в Неговата почивка. Тук се казва, че „Благата вест“, новината, която е дотолкова добра, твърде добра, за да бъде истина, е проповядвана и на тях, както и на нас, но тя може да ползва човека, само ако е съчетана с вяра, ако е приета с доверие към обещанието на Бога.

   (4:3) „Защото ние, които повярвахме на благата вест, наистина (действително) влезахме в почивката, както Той каза: „Заклех Се в гнева Си, те(неповярвалите) няма да влезат в Моята почивка“, независимо че делата Му са били вече свършени, още при основаването на света.“ С други думи, независимо, че Той вече живее в Своята почивка, която е обещал и на нас, много от нас, поради неверие, няма въобще да влезат в нея. Това може да се случи само поради нашия отказ да Му повярваме и приемем напълно подарената ни Божия благодат.

   Колосяни 2:16 „Нека никой не ви осъжда за това, което ядете или пиете, или относно някой празник, или новолуние, или съботата, които са сянка на това, което ще дойде, а същността(тялото на тази сянка) е Христос. Никой да не ви отнеме наградата(вечния живот с Бога) чрез измама, чрез фалшиво смирение и поклонение на ангели (т.е. демони). Тези точно хора влизат в най-детайлни обяснения за това какво уж са видели във видения и техният плътски ум ги възгордява в самохвалство, а оставят главата Христос....“

   Тук се казва, че законът, даден на Мойсей от Бог, е само една сянка на истината, която се реализира в самата Личност на Исус Христос и за нас, които сме освободени от тази Личност, не се отнася задължението да спазваме този закон, виж Колосяни 2:20.

   1Тимотей 4:1-5 „Духът ясно говори като казва, че в последното време някои ще отпаднат от вярата, вслушвайки се в лъжливи духове и дяволски доктрини, идващи от хипократски (двулични) лъжци със съвест обгорена, като от нажежено желязо, които ще забраняват на хората да се женят, които ще проповядват въздържание от ядене на меса, които сам Бог е очистил и приготвил да се приемат за храна с благодарение от онези, които имат жива вяра и познават истината. Защото всяко същество, създадено от Бога е добро и нищо не бива да бъде отказвано от вярващия, но да се приема с благодарност, защото то е очистено от Божието слово и от нашата молитва (благодарността ни)“.

   Но тези думи са точно обратни на целия Старозаветен закон, в който яденето на много храни е строго забранено. Нещо повече, тук пише, че ако някой се опита да ти забрани да ядеш нещо, или да ти забрани да се жениш, то това е доктрина от дявола.

   Нека сега видим какво означава Бог да влезе в своята почивка. Дали това означава, че Той се е уморил от работата Си по създаването на света и сега трябва да Си почине? Не, не мисля че това е причината за  Неговата почивка. Бог никога не се уморява, както пише в Исая 40:28.

   Но тогава какво означава „В седмия ден Бог си почина“? Това означава, че създаденото от Него е така съвършено и напълно завършено, че нищо няма нужда да се добавя от този момент до вечността. Така Бог се отдръпна и погледна Своето творение и то Му хареса. Отдръпна Се от него, защото повече нищо нямаше нужда да бъде сътворено. То беше перфектно. От тогава Бог не е сътворил нищо. Точно това е смисъла на влизането Му в Неговата почивка. Просто спира да създава.

   Религиозната основа за съботата е свързана със забраната в този ден да се работи каквато и да е работа, включително и домакинска, да се ходи на черква, дори нареждат и начина, по който трябва да се облечем, за да идем там. Упованието им е на стихове от Стария завет, в които Бог дава нареждане, как да се почита Божията събота. Вярно е, че в Исая 58:13 се казва, че „ако не почиташ съботата, като вършиш своята си воля в святия Ми ден и не наречеш съботата наслада, свята на Господа, почитаема. И я почиташ, като не следваш в нея своите си пътища, не търсиш своето си удоволствие, не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа.“

   По времето на Мойсей, този закон на Господа, да се пази съботата Му, е бил израз на голяма вяра. По това време, хората от всички народи са работили всеки ден от седмицата, по 12-14 часа на ден, и пак много трудно са се прехранвали. Живели са на човешкия минимум. Със Своята заповед да не се работи на 7-мия ден, Бог е учил израелтяните, че Той е техният източник, не са техните усилия. Те са почивали в Него и са Му вярвали за прехраната си. Това е бил по-скоро ден за упражнения по „вяра“ или по упование на истинността на Божиите обещания. В Левити 25:2 Бог им е заповядал също да не обработват земята за цяла една година на всеки 7 години и да я оставят да пустее. Каква вяра ще е необходима за такъв вид жертва? Но такива са уроците на Господа. Той ни учи чрез жертвите, които трябва да направим, докато Го следваме.

  Левити 25:2- „Говори на децата на Израел и им кажи: Когато вие пристигнете в земята, която Аз ви давам, тогава и земята да пази съботата за Господа. Шест години да сееш нивата си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му, а на седмата година, да ти бъде събота, за тържествена почивка на земята, събота за Господа; в нея да не сееш нивите си и да не режеш лозето си. Да не жънеш и саморасла жетва, нито да обираш грозде от нерязаното лозе. Година на тържествена почивка да бъде за земята.“

   Бог казва: Ще благословя шестата година така, че ще роди плод за три години, така че от този плод ще ядете не само в 7-та година, но и в 8-та и 9-тата година. Съботата тука е не един ден, а една година. Така че съботата, както Бог я разбира, не е денят от седмицата, а е нашето отпочиване, разчитане не на нас самите и на нашите способности да се „борим с живота“, а да разчитаме на Божиите обещания, да уповаваме на „всяка дума, излязла от Божиите уста“. Затова е така жизнено важно да познаваме от собствен опит сигурността на Божиите обещания и характера на Бога. Този смисъл Бог е вложил в идеята за съботата.

   Това, което Бог говори, е свръхестествено. Как ще почиваме цяла година без да работим и да можем да оцелеем? Това дори и в наше време е невъзможно в естественото, а как би било възможно в дните на Мойсей, когато прехраната е била и без това много трудна. Тук урокът, който трябва да се научи е, че Бог е твоят източник и ти трябва да се научиш да почиваш (да се отпускаш) в Неговите ръце и в Неговия завет. Другите нации около израелтяните са работили по 7 дена от седмицата всяка година и въпреки това са имали по-малко блага от тях. Така Бог е дал урок и на тези нации, както и на израелтяните. С това Той им казва: „погледнете Моя народ и познайте неговия Бог“. Същите уроци Бог дава и в наше време на нас и на хората около нас. Само чрез нашия опит с Него ние можем да учим хората около нас какъв е нашия Бог. 2Коринтяни 1:3,4 казва: „Слава на Отца и Отец на нашият Господ Исус Христос, Бащата на милосърдието и Бог на успокоението, Който ни успокои във всичките ни беди, така че и ние да можем да успокоим тези, които са в каквато и да било беда, със същото успокоение, с което и ние сами сме били успокоени от Бога.“

   Матей 12:1до15- Исус е критикуван от религиозните фарисеи, че не следва съботата, т.е. Той е нарушил техния стандарт за съботата. И учениците Му заедно с Него. Това е било сериозно нарушение, което се е считало за достатъчен повод, човекът да бъде умъртвен. Има потвръждение за това в Стария завет, където човек е бил убит с камъни, по заповед от Бога, само защото не е спазвал съботата и си е събирал съчки за огъня (Числа 15:32 до 36). С такива мерки Бог е налагал закона да бъде изпълняван. Това е било с цел да се приучи човека, как се изпълнява почивката на Бога. Този човек съзнателно е нарушил Божията заповед за съботата, бил е в революция срещу Бога и Бог е трябвало да даде пример чрез него на целия народ на Израел. Това е в Стария завет. А той е написан за нас, за да имаме пример какви да бъдем или какви да не бъдем, както се казва в Римляни 15:4 и в 1Коринтяни 10:6до11.

   Евреи 4- цялата глава говори за отношението ни с Бог, за това как ние трябва да се научим да си почиваме в Неговите ръце.

   Евреи 4:1- Бог е искал да въведе израелтяните в Обещаната земя, място на благословения, място на мир, но повечето от тях все пак умряха в пустинята. Т.е. с други думи, почивката е мястото на благословение. Да населят къщи, които не са строили, поля и лозя, които не са садили. Той говори на евреите, които е извел от робството в Египет, че пред тях е Обещаната земя, в която ако влязат, тя е земята на почивка. Но сега те се намират в пустинята. Това сравнение се отнася  и за нас (християните) сега. Средният християнин, макар че вече е излязал от земята на робството си, все още не е влязал в Обещаната земя (земята на Божията почивка), а се лута в пустинята. Макар и спасен, той все още се лута в пустинята.

   Има отношение с Бога, което Библията нарича „почивка“. Това отношение осигурява спокойствие, сигурност и успех за този, който е там. А там може да се влезе, като се повярва на Бога. Евреи 4 говори за съботата, в която ние трябва да „пристигнем“. Т.е. това е място на доверие към нашия Бог, а не е ден. Това е отношение с Бога, което е по-дълбоко от това да получиш опрощение за греховете си. Опрощението на греховете е първата стъпка в християнския живот, а отношението ни с Бога е нещо много по- дълбоко. Опрощението е само началото на нашия път като християни, и все пак много черкви свършват до там. Това е толкова жалко! Толкова много има още, за което Божиите хора дори и не разбират, че съществува!

   Евреи 4:10-„защото този, който е влязал в Неговата почивка, той също си е и починал от своите си дела, така както и Бог си почина от Своите“. „Да си починеш от делата си“ означава, да не се мъчиш чрез делата си да постигнеш желаното. Не разчиташ на своите си дела, а по-скоро уповаваш на Бога и Неговите дела за теб. Има разлика! Помъчи се да я видиш! 

   Има начин ясно да видиш дали ти си в тази почивка или не. Работиш ли с голямо усилие, за да получиш желаното; имаш ли битка, когато искаш нещо от Бога? Или го получаваш естествено и без напъване, както портокаловото дърво ражда своите портокали.

   С други думи дали се опитваш с доброто си поведение да накараш Бог да направи нещо за теб? Дали постиш, за да Го умилостивиш, или си постиш, за да подчиниш плътта си на своя дух? Това са различни неща и ти трябва да почувстваш разликата. Очакваш ли молитвата ти да бъде отговорена веднага или поради многото ти грехове, не вярваш, че Бог ще ти отговори веднага, ако въобще ти отговори? Ако отговориш с „да“ на първата част на този въпрос, ти си влязъл в Божията почивка. Ако си там, това означава също, че не се притесняваш за своето бъдеще- нито какво ще ядеш, нито какво ще облечеш, нито какво ще се случи с твоето здраве някой ден. Не трябва, разбира се, да правиш погрешните неща, но при положение, че постъпваш правилно доколкото знаеш, не трябва да се притесняваш. Ако се опитваш да живееш свято, прави това подбуден от любов към Бога, а не да Го умилостивиш, не за да Го принудиш да ти отговори на молбата. Има голяма разлика между тези две неща. Влизаш в Божията почивка, като се откажеш да разчиташ на своите собствени дела, но вече разчиташ на Божиите дела за теб. Библията ти казва какво Бог е направил за теб. Той те е спасил, но също и освободил от сатана, също те е изцерил. А какво за всички духовни качества- мира ти, самоконтрола ти, Божията любов в теб, и много други- те са ти вече дадени и няма нужда да се молиш за тях, както пише в Галатяни 5:22. Дадени са ни заедно със Святия Божи Дух.

   Също вече ни е даден и ума на Христос, 1Коринтяни 2:16.

   Повечето християни с болка, а не в мир, получават от Бога, защото тяхната вяра не е в цялостнозавършената работа на Бога, а в това, което те мислят, че трябва да направят, за да смилят един отмъстителен и злопаметен бог (това не са качествата на нашия Бог, а на сатана), за да отговори на молбата им. Тези хора дори и не разбират, че Бог вече е снабдил всичко, от което те някога ще се нуждаят. Това е истината.

   Трябва да влезеш в такова отношение с Бога, че вместо да се бориш със зъби и с нокти, за да получиш от Него, трябва с вяра да се отпуснеш и починеш в този Бог, който вече се е погрижил и ти го получаваш в момента. Бог отдавна е свършил това, за което ти искаш сега да Го помолиш. Той не прави нищо повече за теб или за мен в момента, защото сам е влязал в почивка от Своите дела. Каквото Той е направил вече, то е единственото, което ние сега можем да получим от Него. Нищо повече от нещата, които вече са направени преди 2000 години, ние не можем да получим, колкото и да се молим за него.

   Трудно е да се влезе в това място на почивка. Лесно е да се каже, но е трудно да се направи!!!

   Какво значеше съботата за Бога при Сътворението? Това е обяснено в Битие.

   Битие 1:1- В началото Бог създаде Небето и земята. А земята беше пуста и неустроена. После Бог изговори в съществуване светлината и я отдели от тъмнината. Така Той създаде деня и нощта. И видя, че това е добро. После, чрез своите думи, Той създаде всичко, което съществува и на края на 6-тия ден Бог създаде човека, короната на Своето творение. Защо не го създаде по-рано? Защото грижовният Създател искаше всичко да бъде готово за живота на човека, преди да го създаде. Човекът ще каже: „Гладен съм“. Бог му отговаря: ето там е плодът от земята. Иди, откъсни и яж! Още на първата нужда на човека, отговорът на Бога е: „Вече е снабдено, иди и яж“. Т.е. Бог вече беше влязал в Своята почивка и не създаваше нищо повече. Беше настъпил седмия ден и човекът също трябваше да влезе в своята почивка и да се отпусне в Божиите ръце на сигурно и топло място. Бог благослови този ден на почивка и общуване с човека, който Той нарече „събота“. Идеята на Бога е била този ден никога да не свърши и това благословено взаимоотношение да продължи във вечността. Общението им беше сърце до сърце, в пълнота. В това общуване не липсваше нищо, нито на човека, нито на Бога.

   Такъв беше замисъла. Така че когато имаме нужда, ние трябва да се научим да си отпочинеме в Божиите ръце и да кажем: „Отче, аз знам, че преди да се появи тази нужда, Ти Си я предвидил и си я снабдил. Така че, Отче, аз Ти вярвам, че Ти вече Си се погрижил за мен. Аз си почивам в Теб“.

   Където Словото използва думата „почивка“, особено като се говори, че Бог Си е починал, няма се впредвид, че Той се е уморил и трябва да си почине, защото в Исая 40:28 се казва, че Бог не е човек, за да се уморява. Така че под „почивка“ в Библията не се разбира да легнеш и да не вършиш нищо. Бог си е свършил работата, няма вече какво повече да върши по този въпрос и се отдръпва от всичко това, защото е извършил всичко, което е планувал. Затова в САЩ има адвокатска практика, след като си предложил всички доказателства по делото и няма вече какво повече да кажеш, да заключиш, че „оставяш това дело да си почине“. Съдията разбира, че делото вече е завършено и няма какво повече да му се добави.

  Така и един художник, когато завърши картината си и няма повече какво да добави към нея, слага четката настрана и казва: аз оставям тази картина да почине, т.е. да се отпусне в своето съществуване.

   Така и Бог си почина, защото всичко беше завършено. Нищо не трябваше да се добави. Всяко добавено нещо щеше само да развали създаденото.

   Битие 1:11- „И Бог каза: Нека земята произведе трева, тревата да произведе семе..., плодоносното дърво да произведе плод от своя собствен вид, така че семето му да бъде в този плод. И това стана.“ Важни са точните думи на Бога, когато Той изговаряше творението. Той не само създаде плодните дървета, но ги създаде със способността им да се възпроизвеждат чрез семето си. Бог не създаде дървото така, че когато то умре да е необходима Неговата намеса, за да създаде новото дърво. Той не създаде кравата така, че когато тя умре, да се налага да създаде новата крава.

   Какво за човека? Идеята е същата. Това е Божията сила, но тя е вътре в нас и ние сме тези, които я активираме. Ние сме тези, които решаваме кога да се прояви тя.

  Има някои хора,  главно от силно религиозните среди, които мислят, че ако Бог не иска те да имат деца, то зачеване не може да стане. Тяхното действие няма значение. Само волята на Бога ще се изпълни, т.е. те няма нужда да упражняват себеконтрол. Това обаче не е така! Божието намерение е властта (правото да активира силата за възпроизводство) да бъде в ръката на човека. Ако зависеше от Бога, то децата, заченати в грях, нямаше да бъдат заченати. Децата, които са абортирани- също. Наркоманите също нямаше да зачеват. Ние имаме участие в Божието творение. Това е уникалното решение на Бога. Той иска да твори в партньорство с човека. Да бъдем като едно истинско семейство.

   Бог днес не създава повече нови същества тук на земята. Той индиректно е предпазил творението Си, за да не може човека да го разруши със своите действия. Ние знаем как ще свърши земята. Човекът няма да може да я унищожи. Земята и всичко по нея е създадено със собствена сила отвътре, за да се самоизчиства, да не се стигне до самоунищожение, каквото и да става.

   Има хора, които живеят в мир с Бог и с Неговото Слово. Нищо не може да ги поклати и да наруши техния мир. Псалом 119:165- „Голям мир имат тези, които обичат твоя закон и за тях няма препъващи камъни и нищо не може да ги смути (обезкуражи)“. Това би трябвало да важи за християните. Така са хората, които живеят в Божията почивка. Възможно е да си спасен, грехът ти да е простен, ако умреш, отиваш с Бога, но все още да си в пустинята- трепериш от обстоятелствата, притесняваш се, тревожиш се за себе си точно толкова, колкото и твоят невярващ съсед се тревожи, т.е. не си влезнал още в Божията почивка. Никой не наследява автоматично това, което Бог има за него. Първо трябва да влезе в Обещаната земя, т.е. в Божията почивка. Точно това е съботата, за която Библията говори.

   Адам и Ева си почиваха в творението на Бога.  Когато Бог благослови съботата, Той фактически благослови това общение, което имаха тримата заедно.

   Съботата е само символ на една реалност, която в Новия завет е заложена в Личността и делото на Христос на кръста. Старият смисъл и значение за съботата приключва с делото и Личността на Исус Христос. Нашата събота сега е Христос.

   Колосяни 2:16 казва: „Нека никой човек не ви съди за ядене или за пиене, или за това, че не уважавате някой свят ден (пасха, новолунието със жертвоприношенията, празника на палатките и т.н.), или на нова луна или на съботните дни, които са само сянка на това, което идва, а тялото на тази сянка е Христа“. Т.е. ние сега имаме реалността (тялото), а не сянката. Имаме Христос, а всичко друго е само Неговата сянка, която сме видели, преди да дойде Той. Сянката се показва първо, а после след нея идва Тялото, на което принадлежи тази сянка. Ако продължаваме да прегръщаме сянката, не сме прави. Трябва да прегърнем личността, която е Христос. Днес, все още, много християни прегръщат сянката.

   Скъпи водачи на Божията църква, ако вие притискате паството си днес да прегръща сянката, вие сте отговорни за това, че подготвяте хората си наистина да нарушават  чрез неразбиране Божията събота, защото хората не знаят какво представлява Божията почивка и няма да си починат в Христа, а напротив, ще тичат с още един товар на гръб, да спазват този ден и да му се кланят и като не вършат нищо в този ден, „ще са праведни“. Това е погрешно тълкуване на Божията събота, за което ще са виновни учителите на Божието стадо, а също то е и дапълнително робство, от което Христос ни освободи чрез огромно страдание. Затова в Библията пише, че учителите са с голяма отговорност и ще бъдат съдени по- строго. Важно е как се проповядва на стадото.

   1 Тимотей 4:1-5 казва, че това е доктрина на дявола да командваш хората да не правят неща, които сам Бог им е дал и така да работиш срещу Божиите намерения. (Перефразирано).

   Важно е да сложиш най-значимото на първо място. Нека твоят приоритет да е избран правилно. Което е важното, трябва ясно да се разграничи от неважното. Но традицията се преодолява много бавно и трудно.

  Няма нужда да молиш на Бога да ти даде изцерение или мир. Те вече са ти дадени, почивай в тях! Живей  в съботата на Бога, почивай си там.

   Затова апостол Павел беше бит, защото той проповядваше на евреите да спрат да прегръщат сенките, да спрат да живеят като евреи, а да прегърнат тялото, т.е. Месията Христос. Съботата за нас сега е да си припомним кой е нашият Крайъгълен камък, по когото Бог ще мери живота ни. Трябва да си сверим часовника с Божия. Това е правилния път.

   В Стария завет съботата беше само един ден, или една година, но сега в Новия завет съботата е съответен начин на живот през 7-те дни на седмицата. Това казва Божият часовник, по който ще се сверяваме.

   Легализмът е мъртъв. Животът е в една Личност, а не в закон.

   Ако наистина искаме да почетеме този ден (съботата), то трябва да сме в съботата от петък вечер до събота вечер. Също и ако мислим, че през този ден можем да си гледаме футбол, да ходим на кино, да се караме помежду си, да говорим своите скверни думи, да вършим своите зли дела, пак оскверняваме Божият ден Събота. Ако се хвалим с това, че спазваме съботата, то ние вече сме я осквернили с хвалбата си. Така че се вижда, че дори и да иска, никой не би могъл да спази тази старозаветна Събота, както Бог я е заповядал. Тя не е спазвана никога през цялата историята на човечеството, както и никоя от 10-те Божи заповеди не е била спазена.

  Бог създаде само още едно същество след Адам и то е християнинът, който беше създаден след момента на новорождението си. Нуждите му са посрещнати. Бог е снабдил всичко за него. Така Бог ни учи спокойно, със самочувствие и сигурност да минем през живота. Ние не трябва да се страхуваме нито от болест, нито от смърт, нито от нидоимък, нито от сатана. Трябва да сме сигурни в Божията добра воля и здрава ръка, която ни държи. Това е да влезем в Божията почивка. Пречупи себе си! Престани да се измъчваш, като се напъваш нещата да станат. Евреи 4:11- „Нека ние се потрудим да влезем в това място на почивка, за да не падне някой от нас отново в отказ да повярва и така да погине“. Павел има впредвид тук израелтяните, които отказаха да повярват на Бога и не влязаха в Обещаната земя, а погинаха в пустинята. Трябва да се прочетат заедно Евреи 3 и 4,за да се разбере смисъла. Думата, която е употребена тук е да се „потрудим“, т.е. намеква се за усилие, дори за тежък физически труд. За почивка по дефиниция не се полага усилие. Но в този случай е необходимо голямо усилие, тежък труд от наша страна, за да убием съмнението в себе си и така да се подготвим за общението си с Бога. Работата в този случай е работа в духа. В духа си ти трябва да се бориш срещу плътта, т.е. да се бориш срещу своята естествена наклонност да страдаш, да минаваш през болка и лишения, за да получиш нещо от когото и да било, включително и от Бога. Няма нужда да просиш от Бога нещо, което Той е казал в Словото Си, че ти го е дал. Вместо това започни да Му благодариш:

„Отче, аз приемам чрез вяра твоето изцерение, избавление, снабдяване на моята нужда“. Трудът, за да влезем в този вид почивка, е необходим, защото вярата не е нещо естествено за нас, а е противоестествено. Но нашият Бог е свръхестествен и ние също ще трябва да се променим по Неговия образ и да приемаме спокойно нещата, които не са естествени за нас. Ние сме призвани от Него да действаме в свръхестественото, където действа и Той.

   Пастор Андрю казва тука, че когато неговият син умрял, той се е потрудил да си почине в Бога, да се отпусне в Неговите ръце, въпреки че болката и огорчението веднага са го нападнали. Започнал е да хвали Бога и да Му благодари за чудната Му воля, за миговете, преживени с този син, казал Му е че знае, че Той не е отговорен за тази смърт. Обратното, смъмрил е дявола, че отнема живота на детето му и така дошла развръзката: чрез тази молитва Бог освободил сина му от смъртта. Младежът се събудил, след като е прекарал 5 часа в хладилната камера на моргата. Това е само един пример. Ако не можеш да повярваш на това невероятно свидетелство, моля те, не отхвърляй и другото, обяснено в този материал, защото ще сгрешиш.

   Ако следваме Бога, то Бог става отговорен за нашия успех, а не ние. Животът ни влиза в друг канал, на пълна зависимост от Него и това е т.н. влизане в Божията почивка. Но това изисква отричане от плътските желания и пълно подчинение на Словото. Да разбереш какво има впредвид Бог с написване на Своето Слово е вследствие на огромен труд, който не всеки би искал да положи. Бог разкрива своите „тайни“ само на този, който положи усилието за това, но също е необходимо това да стане и с правилния мотив. Мотивът ни, ако е егоистичен например, може да унищожи ефекта на нашето усилие. Трябва да разрешим на духовния човек в нас да води, а не плътта (нашият ум, емоции, традиции и разбирания). Това обаче е трудно пак по същата причина- защото не е естествено, а всяко неестествено нещо ни плаши. Можем да му противостоим само чрез здрава вяра. Но вярата се основава на нашите знания, защото без знания няма вяра и така отново стигаме до важността да познаем истината. Както казва библията, само истината има силата да ни направи свободни. Не само да четем библията, но трябва да схванем и принципите, които са заложени в нея.

   Най-големият враг на нашата вяра си остава страхът. Затова трябва да се пазим, да не изговаряме страх и да не слушаме другите да говорят страх срещу нас (например по телевизията или на събиране с хора). Също трябва да се пазим от изповядване на страх с устата си. Ужасите ни разрушават. Трябва да се храниме от Божиите обещания от Словото, както и от Божиите чудесни дела, извършени в нашия живот. Трябва да търсиме това, което е добро, това което е достойно за уважение, похвално, добродетелно, на него да се концентрираме. Апостол Павел ни учи на това във Филипяни 4:8.

   В библията Исус ни предизвиква да „имаме вярата на Бога“, не вяра в Бог, но вярата на Бог, виж Марк 11:22 (моля да се забележи тук, че преводът от оригинал не е точен).

   Това е и нашата цел! Амин!

Превод и редакция: Петя Стърнс; тел. и факс (02)-997-27-71