В Божието слово принципът на Царството е „по блажено е да даваш, отколкото да получаваш”. Това е истината и за любовта, и за парите. Благословението е в даването, а не в получаването.

Колко са важни парите?

Пари, пари, пари...

Това е „системата за издръжка” в живота. За пари повечето мъже ще продадат душите си, жените – телата си и всеки един се изкушава да загуби достойнството си. На земята хората прекарват по-голямата си част от времето си като мислят за пари. При развод парите и децата са най-големите причини за жалби.

Правителствата пропадат, когато се опорочат от злоупотреба с пари. Хората погиват от недостига им, защото не могат да си купят храна. Семейства се разрушават от стреса, че имат твърде много пари или че нямат достатъчно. „Има”-нията и „няма”-нията все още разделят света и фамилии.  Хората се покланят на това, което парите могат да направят.Притеснението е заместител на молитвата. Когато нашият Господ каза: „Търсете първо Божието царство и Неговата правда; и всичко останало ще ви се прибави. (Матей 6:33), Той знаеше защо го казва. Причината беше и е, че „...и всичко останало ще ви се прибави”, когато твоята вяра е положена на първо място и основно в Бог като приоритет в живота ти. Те се притесняват с тях и без тях.

Принципът на живота е, че „не можеш да служиш на Бог и на мамона – „Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се превърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.” (Матей 6:24). Бог е на първо място. Когато вярваш първо в Бог тогава вярваш че и всичко друго е възможно. Бог знае кое е най-добро за нас – „Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие. (Псалми 84:11).

„Крис искаше да прогресира. Колеж, бизнес, всичко беше програмирано за успех в света. Представата му за успех беше „да бъде някой”. За да постигне това, той се нуждаеше от финансово преуспяване. За да осъществи тази цел, трябваше да се изкачи по обществената стълба.

Все пак, той не получи нито едно от повишенията, към които се стремеше сърцето му. Някак си, всички неща, които търсеше, просто му се изплъзваха. В него самия и дома му постоянно емоционално напрежение. Когато нещата в работата вървяха добре, той се чувстваше чудесно. Когато не вървяха добре, той се терзаеше и това терзание се прехвърляше върху жена му  семейството. Техният живот беше като влакче в парк на ужасите, нагоре – надолу ден след ден.

Семейството му понасяше тежестта при емоционалните му изблици, нетърпение и не въздържаност. Животът на Крис беше управляван от обстоятелствата, а не от вяра.

Крис измерваше успеха си по постиженията в обществото, докато Бог го измерва по усъвършенстването на характера. А пълното усъвършенстване на характера се изразява в това да сме подобни на Христос.

Крис никога не получи това, което търсеше, защото поставяше „нещата” на първо място – и очакваше Бог да се прибави към тях.

...Стеф не беше като Крис.

Докато Крис смяташе, че проблемът му са хората, Стеф мислеше, че неговите проблеми са просрочените сметки, липсата на пари, лоша съдба и съпруга, която никога не можеше да разпредели парите, така че да стигнат. Нито той, нито съпругата му улавяха депресията му, но тя си съществуваше и постоянно изтощаваше цялото семейство. Тя изсмукваше самата жизненост от техния семеен живот.

Проблемът на Стеф не бяха парите, а алчността, своенравието, мързелът и коравосърдечния дух. Той искаше каквото иска, когато го поиска и щом не можеше да го плати, вината винаги беше в нещо или в някой друг, но не и в него.

Проявленията на плътта идват от проявленията на духа.

Стеф му беше „отпуснал края”. Бедността е обещание за тези, които живеят по този начин. Това е толкова истина, колкото, че слънцето, луната и звездите ги има. Да му „отпуснеш края” е равно на мързел. И Крис и Стеф поставяха Бог в живота си някъде на заден план. Бог не беше първоизточникът им на живот, нито разрешение на техните проблеми. Бог не им беше удобен.

Бог никога не е удобство в живота.

Бог не трябва да бъде потърсен за да бъде намерен.

Мъдростта му трябва да бъде потърсена, както когато някой търси заровено съкровище.

Бог е Този, който дава мъдрост за спечелване на богатство. Исус в Библията каза, че е толкова трудно богаташ да влезе в Божието Царство, колкото камила да мине през иглени уши. Това, за което говореше, беше зависимостта на хората от парите вместо от Бог и неуспеха им да разпознаят Господа като източник на тяхното богатство.

Мъдрия човек гледа на Бог като свой източник. Бог не може да разкрие Себе си на хората докато те не пожелаят да му се разкрият. Бог трябва да бъде първоизточникът за всичко, иначе няма да бъде разрешението за нищо. Парите могат да бъдат господарят или слугата. Те могат да направят човека свой роб или да му бъдат слуга. Много често робството не ни е напуснало. То просто си е сменило външността.

Парите сами по себе си аморални. Моралът на парите се дава от човека, който ги има. Парите могат да бъдат благословение или проклятие в зависимост от употребата им. Човекът определя значението на парите.

„Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби. (1-Во Тимотей 6:10) Казва словото на Господа. Страстта към парите прави от хората роби. Правилната употреба на парите носи преуспяване. Мъдрите инвестиции водят до финансова сигурност и стабилност. Мъжът е склонен да преценява мъжествеността си спрямо парите.

Въпреки това Бог никога не е имал предвид хората да живеят без придобивки. Преуспяването е естественият, закономерно следващ резултат от праведността в живота. Истината е независимо дали се отнася за пари или за брак. Това е принцип на живота. „Благословен оня, който се наслаждава в закона на Господа ...Всичко, което прави, преуспява.” Са думите с които го казва псалмистът. Бедността е враг. Тя е благословение само за тези, които я приемат, и проклятие за онези, които не я приемат. Да бъдеш беден и да живееш в бедност не е непременно едно и също нещо. „Синдромът на бедността”  засяга и бедния, и богатия по еднакъв начин и може да произведе отвращение към финансовото здраве.

Няма нищо лошо в това да си богат. Лошо е само да уповаваш в богатство, да мислиш, че имаш силата да го спечелиш бе Божието благоволение, да го използваш само за себе си, да го искаш страстно, безнадеждно, да го получиш или използваш незаконно. Няма нищо лошо в богатството. Лошо е влиянието, което то оказва върху нас. Богатството заедно с праведността може да бъде благословение. Измамливостта на богатството е, че когато мислиш, че имаш достатъчно, то никога не е и че се нуждаеш от още повече. НИКОГА НЯМА УДОВЛЕТВОРЕНИЕ!

НЕ БЪДИ РОБ.

НАПРАВИ ПАРИТЕ ТВОЙ СЛУГА.

ПАРИТЕ СА ЗА ДА СЛУЖАТ.

ЗА ЦСЕКИ ЧОВЕК Е РОБСТВО ДА БЪДЕ СЛУГА НА ПАРИТЕ

НЕКА БЪДЕМ ГОСПОДАРИ НА НАШИТЕ ФИНАНСИ, НЕ СЛУГИ.