Да помагаш на хората в техните проблеми е голяма отговорност на всеки вярващ, независимо на какъв етап от духовното си развитие се намира. Барон Фон Хойгел, мирянин римокатолик, дава това проницателно пояснение за християнин: „Християнин е този, който показва загриженост.” Библията прелива от истината, че след като веднъж сме отворили живота си за Христос и сме изпълнени с неговата любов, следващата ни задача е да позволим на тази любов да протече към другите така, че да показва жертвоготовна грижа на практика.
 
„Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат.” (Римляни 12:15). Трябва да „се назидаваме един друг, да се увещаваме един друг, да насърчаваме малодушните, да помагаме на слабите и да бъдем търпеливи към всички” (прегледайте 1-во Солунци 5:14). Очевидно е в такъв случай, че християните трябва да усещат нуждите си един на друг и ако е необходимо да протегнат ръка за помощ.

 

Удивително е каква помощ може да укаже един човек на друг, когато има истинска проява на нежна, любяща загриженост. Всеки човек знае или гледа песимистично на фактите в днешно време и извратеността, от добро човек да получи зло или пък вместо да направим добро да си излеем всичката негативна енергия върху някой, който сме преценили че я заслужава. Колко много понякога сме се отдалечили от истината и праведния живот.

 

Дали някога на този свят ще настъпи онова взаимоотношение на доброта и загриженост един към друг или пък ще продължаваме да деградираме заедно с всички останали, които ни най – малко си дават сметка за това? Цял свят не може да се промени, но и красивите по душа хора не са целия свят! Нека и малкото такива хора да бъдат добри в лошите дни на света.